Breakfast At Madeleine's, автор: oracle-of-nonsense

Слънцето погали лицето й, напоено със сълзи. Поредната безсънна нощ. Вече беше спряла да следи колко поредни пъти не е успяла да заспи. Мислеше си за него. Отново. Дали не беше направила грешка като го потърси?

Стана и влезе в банята, за да се приведе в някакъв по-приличен вид. Виновно гледаше в огледалото. Болеше я. Искаше да намери отговори там, където има само въпроси. Отиде в кухната и си направи закуска. Седна и тъжно загледа през прозореца. Беше понеделник и имаше доста хора, бродейки напред назад. Имаше и ужасно много двойки, влюбени може би, защото все още не се бяха разочаровали. Зачуди се дали изборът й всъщност не й изигра лоша шега.

И все пак. Обичаше ли го все още или не го беше преживяла? Ядосваше се, когато той я игнорира. Чувстваше вина, но не искаше тя да е нейна. А може би не беше. Често й липсваха разговорите с него, неговите прегръдки, гласа му и най-вече, когато се усмихваше истински. От друга страна се задушаваше, защото искаше да е сама.

Погледна закуската си, но почувства, че нещо й липсва. Той липсваше. Детският му влюбен поглед след всичко случило се между тях. Знаеше, че той ще й се обади скоро. Трудно му беше да страни и да се прави, че не му пука за нея, че не я обича. И все пак през главата й мина мисълта – „Ами, ако днес не се обади. Може би аз трябва да направя първата крачка днес. Искам ли да го изгубя, отново? Този път завинаги.“. Изведнъж се разплака. Неспирно. Винаги, когато се случваше това си измисляше извинение. Търсеше някаква друпа причина само и само да не си призае, че най-вероятната причина е неговото отсъствие.

Най-накрая успя да спре сълзите. Отказа се от закуската и излезе на терасата. В един момент влезе за малко, за да си вземе телефона. Чакаше обаждане. Надяваше се за това, защото на нея й беше трудно да направи първата стъпка. Остана така още половин час, след което не издържа и се обади. На секудната й се отговори. Най-накрая успя да се успокой. Сега й оставаше само да почака още малко, за да го види отново.