together, автор: mbennion76

Поредната дълга разходка. Правеха я всяка седмица. Вървяха успоредно един на друг  и не смееха да пресекат пътищата си. Така им беше добре. Отношенията им бяха чудесни и никой не искаше да ги разваля. Не смееха дори да докоснат ръцете си за едното ръкостискане.

Но пък споделяха всичко. Всяка радост, всяка болка, всяко съмнение. Даваха си съвети и знаеха, че няма да ги послушат, а ще направят това, което смятат за добре. Но никога не се сърдеха един на друг. Обичаха се, но никога не го казваха на глас. Дори не смееха да си го помислят.

Тя беше на 23 години, а той на 22. Бяха родени на една и съща дата. Той беше висок около 1,80, а тя 1,50. Постоянно я бъзикаше за ръста , но и тя не му оставаше задължена. И двамата имаха кафяви очи, в които се губеха при всяка среща. За него тя беше перфектна. Същото важеше за нея. Но не смееха и не смееха да прекрачат вече начертаната линия между тях.

- Днес си прекалено мълчалив. – отбеляза тя с тих глас. – Нещо лошо ли се е случило?
- О, ами… – знаеше, че няма смисъл да лъже. – Нали знаеш, че когато те моля за съвет, в повечето случаи правя точно обратното.
- Хах, изненадай ме. – подсмихна се тя.  - Пак ли, идиотче мое?
- Мда. Но не ми се разказва. При всичките ти проблеми само с моите глупости ти се занимава.
- Недей. Знам всичко. За мен винаги си бил като прочетена книга. Запали една цигара и нека да помълчим.

Той послуша съвета й. Запали поредната цигара от втората му кутия за деня. И продължиха да вървят. Мълчаха и вървяха, докато в един момент тя не му препречи пътя.

- Знаеш ли какво? – попита го тя без да чака отговор. – Писна ми! Наистина ми писна от глупостите ти!

Направи малка пауза, колкото да го изплаши и продължи:

- Вече толкова много години бях до теб. Толкова преживяхме заедно. Толкова много си споделяхме. Толкова много си приличаме. Имаме еднакви мечти, еднакви виждания за живота, въобще ни е сме… По дяволите! Обичам те и то много. Искам да сме заедно. Искам да прекрачим тази граница, които сами направихме. Искам да сме заедно, въпреки че един ден можем да се нараним и то много. Знам, че ако това се случи, ще заличи всичко между нас, но все пак… Искам да пробваме. Поне това.

Той захвърли цигарата и я прегърна. След това я целуна и промълви:

- И аз те обичам… И искам да сме заедно. Няма да ти давам не изпълними обещания, но искам да сме заедно. Обичам те!

След което я целуна отново, хвана я за ръка и закрачиха заедно. Един до друг, както никога преди. И така им беше добре, много по-добре.