Waiting for a miracle, автор : Millita

10 минути до срещата. Бърза походка. С върха на шапката леко закачам клонки, снежинки се изсипват върху черното палто.
Бели копчета. Овехтял дървен дядо Коледа наднича от прашна витрина, украсена с празнично присветкващи старомодни лампички.

Носталгия. Няма време за мисли, времето лети и не пита. Крачка след крачка, тротоар, светофар, крачка, човек.
Ето те и теб. Почти незабележимите лунички изпъкват на порцелановата кожа, а снегът се отразява в очите. Вълнение, пеперуди в стомаха, прегръдка, крачки. Ледена пързалка. По детински. Лек вятър развява пепеляворусите коси, идваш към мен. Стоя вцепенен. Тишина. Това реалността ли е? Земята се върти. Усещам я. Затварям очи, дъхът ми спира, някой ме
вика… Отварям ги пак, но не те виждам. Всичко е в мрак. Искам пак.