Преди ми беше смешно, сега вече ми е тъжно. Силиконовите fuck-ти говорят сами.

- Снимката ти във фейсбук да е как си се снимала сам-саминка в огледалото в банята.
- Да си си направила плондирски устни и да се чудиш, защо дееба, някакви хора ме гледат със съжаление.
- Да си с новото айфонче-еска и да го държиш показно в ръка, като крачиш гордо из мола.
- Да се прехласваш по футболисти, които не са по-умни от микрогранулите в пастата им за зъби.
- Да си мислиш, че на Хитлер в Италия са му викали Мусолини.
- Да си чекнеш крачката с неудобни патъци през зимата, само защото така си с 3 см. по-висока.
- Да отидеш при татуист да ти направи татуировка, като оная новата на Николета или Бекъмова.
- Като те питат каква музика харесваш, да казваш – каквото ми пуснат по радиото.
- Да си мислиш, че освен “Сексът и града” други филми не се правят.
- Да си седиш цяло лято на село и после да обясняваш, че тена ти е от трипчето до Сен Тропе.
- Да пробваш бело, защото виждаш ли всички други го правели.
- Да учиш право или МИО, ей така, за да има нещо да сложиш в сивито.
- Да пишеш вместо с “ш” и “ч” с цифри.
- Да си носиш в чантичката декоративно кучанци.
- Да се пържиш по цял ден в солариумчето, за да докараш цвят Нютела.
- Да наричаш възлюбения “котьо”.
- Като отидеш да си правиш прическа да караш коафьорчето, да ти направи нещо дето е фешън в момента.
- Да се метнеш в дебрите на шоубизнеса, защото нищо друго не можеш.
- Името на д-р Енчев да ти говори повече от това на д-р Петър Берон.
- Да се тръшкаш, че с две иляди леа ни са живеи.

Оригинал

Tweet Добави в Svejo

Без глас, като в пустиня съм аз.

Вътрешно крещя, ала думите ми са сякаш сред пустиня.

Загубени, нечути, неразбрани.

Душата ми самотна е, сърцето мълчи.

Не знам!

Сърцето мълчи и чака, чака сродна душа… някой да го потърси, някой да го чуе.

Чака ясен отговор на неясни въпроси.

Какво чака?

Tweet Добави в Svejo

Фалшива бях,във твоя свят фалшив,
измислена от мрамор изкована,
мрамор твърд,студен и сив,
а под мрамора с дълбока рана…
Фалшива бях,със рана истинска,
но тази рана никой не съзря!
Под мрамора така притискана
Погуби моята душа!
Фалшива бях,за теб измислена,
че чак повярвах и сама ,
че от мрамор съм исписана,
по-твърда че съм от скала…
Но после ти длето намери
и мрамора без жал разби,
с ръка,която не трепери
остави своите следи…

Tweet Добави в Svejo

10 минути до срещата. Бърза походка. С върха на шапката леко закачам клонки, снежинки се изсипват върху черното палто.
Бели копчета. Овехтял дървен дядо Коледа наднича от прашна витрина, украсена с празнично присветкващи старомодни лампички.

Носталгия. Няма време за мисли, времето лети и не пита. Крачка след крачка, тротоар, светофар, крачка, човек.
Ето те и теб. Почти незабележимите лунички изпъкват на порцелановата кожа, а снегът се отразява в очите. Вълнение, пеперуди в стомаха, прегръдка, крачки. Ледена пързалка. По детински. Лек вятър развява пепеляворусите коси, идваш към мен. Стоя вцепенен. Тишина. Това реалността ли е? Земята се върти. Усещам я. Затварям очи, дъхът ми спира, някой ме
вика… Отварям ги пак, но не те виждам. Всичко е в мрак. Искам пак.

Tweet Добави в Svejo

С часове наред. Безмълвни слова. Думите пречат на телата да разбират. Няма гравитация, няма закони, време, изход, мисли не минават. Олекнали, потънали в бяла магия. Зрение, слух – заключени, като в някакъв странен транс изпаднали, просто лежат свързани. Нищо друго не им трябва, само от това се нуждаят сега. С часове наред.

Tweet Добави в Svejo