Как ли трябва да се почувства човек, когато разбере, че някой негов близък може скоро да си замине от този свят? Как ли би се почувствал като знае, че е пропилял времето си, вместо да сподели миговете, които остават с него? Как ли би се почувствал, като си помисли, че веднъж замине ли си…повече няма да се върне…? Със сигурност няма да му е приятно…особено, ако човекът значи много за него… В днешно време познатите са много, приятелите малко, хората, които обичаме и ни обичат истински също…Знаем, че животът е кратък и няма нищо вечно, но не се замисляме истински върху смисъла на тези думи…докато не се сблъскаме лице в лице с реалността. Мислим си, че можем да избегнем моменти като този, но за съжаление не е така. Животът е кратък, за да мислим само и единствено за собствените си проблеми…Животът е кратък, за да пренебрегваме до последно хората, които обичаме и да не им казваме колко са важни те за нас…Животът е кратък…затова трябва да го изживеем както смятаме, че е най-добре за нас самите…и да го споделим с подходящите хора, а не да се замисляме за пропуснатото време, когато дойде края…