Тъмно е навън. Тъмно е и тук. Тъмно е и в болният ти мозък. Вечер е!

Просто, кратко и ясно. Вечерта винаги е студена, дори и през лятото. Всички живеем в едно тъмно и мрачно местенце. Като се замислите цялата вселена е тъмна и мрачна.

Студени крака и треперещи ръце. Сърце черно, като нощта. Мислите захвърлени в тъмния прашен ъгъл, а очите отворени с единствената надежда да видят нещо различно от поредната сянка.

Отпусни се и не мисли. Изключи всяка част от своето тяло. Усещаш ли как се разпадаш в мрака?

Понякога ти трябва просто малка светлина и може би ще дойде утрото и за теб…