ВНИМАНИЕ:ПРИЛИКАТА С ВСЯКАКВИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА!!!

               Днес денят е тежък, поредният изпит от сесията, и то от тия изпити дето хем ти е досадно да четеш, хем нямаш друг избор ако искаш да завършиш изобщо някога. Часът е 6 сутринта. Остават два часа до изпита. Ставам,приготвям се и закусвам. Времето тече толкова бързо, отдавна не ми се беше случвало подобно нещо. Сбогувам се с майка, тя ми пожелава успех, а аз тръгвам толкова разсеяно,че вместо да влезна в асансьора звъня на вратата. Опс..без да искам. Пътя до факултета е изминат бързо благодарение на количката на баща ми. 7 часът е – остава един час до изпита. Колегите вече са се наредили и чакат да замает своите места в аудиторията. Времето минава, тече изпита скоро ще започне…30 минути до началото…20…10…ЗАПОЧВА СЕ! Влиза професорката с типичната си походка. Чиновете се изпразват, навсякъде се виждат само бели листи и химикалки…пълна тишина….Колежката до мен казва: „Ще се паднат 3 и 5-та тема,ще видиш.” В същия момент се чува 3-та и и 5-та тема” .Това е добре все нещо се напише/препише…3…2..1 СТАРТ!  Навсякъде се чуват само стъпките на преподавателката…един момент…влиза и асистента. Край  никакъв шанс за спасение…МОМЕНТ професора излиза. Това е часът на истината. Из рафтовете на вече измъчения ми мозък светва лампичка,че може да се намери информация….вадя бавно…записките. Наблюдавайки ме отстрани се наблюдава следния процес: пише..оглежда се….пише*…опа, последната част на въпроса я няма..бързо джокер „обади се на колега“…намерихме и останалото УРА! и пак..*пише…оглежда се…пише* Готово! Следва казуса – 2  теми : 1.Събиране в младоженци и язвителни реплики между тъщата и свекървата .2.Изказване на майка, че не желае прекалено много роми в класа на детето и… И пак *пише…пише…пише*, опа пак no connection с главния мозък.отново притесняваме колегата..пишем пишем: Шутц, културен образ, взаимодействие, развод..СВЪРШВА СЕ! ВАКАНЦИЯ! Преди радостно да помириша мириса на свобода в иначе така замърсената от газове София следва една малка процедура. Хващаме написането пъхаме го в голям плик. Факултетен номер и име в малко пликче. Чувствам се като на кандидат-студентски изпит.Залепваме всичко и вече официално КРАЙ. На есен отново с песен влизаме в интерсубективния свят на социологията…само да не се наблюдават лекции подобни на: „Аз преживявам ситуацията, другия също преживява ситуацията, но аз за разлика от него го преживявам по-реално отколкото той преживява мен..”

ВЕСЕЛО ЛЯТО!

Подобни постове:

  1. Past.
  2. Животът е твърде кратък, за да….
  3. I’ll fight. One more fight.
  4. МОЯТА МУЗИКАЛНА 2010 ГОДИНА
  5. And in the end, it’s not the years in your life that count. It’s the life in your years." A.Lincoln