Днес покрай всичко, с което се занимавах си спомних някаква тъжна история. Всъщност не е история, а случка, но след цялата вечер преминала в шматкане, случката ми избяга.

И все пак. Обичам тъжните истории. Даже прекалено много. Може би, защото плачат за щастлив край. Обожавам ги. Независимо дали ще са във филм или в живота. Най-много им харесвам щастливия край, защото в повечето случаи го има.

Изведнъж ми хрумна първата идея за гостуващи блогъри, както и неблогъри! Срока е неопределен. Изпращайте ваши тъжни истории на methodlp [at] gmail [dot] com. Може да добавите вашите имена и уебсайт, ако желаете, но ако не – вашата анонимност ще бъде запазена.