Сякаш за последни те няколко години не съм се научил – „Езикът, зад зъбите, усмивката до ушите, нервите в задния джоб, а всичко останало по дяволите!“. Не е толкова сложно, но никога не ме е бивало в ученето.

Чудя се докога ще продължавам да я карам все така. Понякога си мисля, че си падам леко мазохист. Явно ми харесва всеки ден да се нервя за нещо, да си бия главата в стената и да се опитвам да се самозалъгвам, че утре като си отворя очите може и да ми е малко по-лек деня. Но никога не ми се получава… Дори и да се опитам да направя нещо по въпроса резултата винаги е плачевен…

Пффф чувствам се като шут… на който всеки злобно се присмива.