Те са нещо прекрасно. Карат да се радваш, да плачеш, да се ядосваш за минали неща и никой не може да ти ги отнеме. Забравете глупости от сорта на „да си изгориш спомените“ и подобни гимнастики на пръстите. Много хора не си ценят думите или не осъзнават как си губят времето в излишно философстване или излагане.

Но все пак спомените… Тези малки гадини прокрадващи се от време на време, докато работиш, докато спиш или дори само докато блуждаеш в пространството. Или пък… 1 секунда, за която не си сигурен да ли е била истина или не, но ще ти остане в съзнанието, ще те занимава, ще си играе с теб.

…и си ги обичам всичките. Дори най-гадните, жалките и т.н., защото те ми напомнят, за да не забравям грешките. Спомените са едно от най-хубавите неща на този свят. И този ще го запазя. Отивам да поспя и да бъда изтормозен от някой спомен.