Краят на годината. Време за раносметки. Време за нови, стари обещания. Време за надежда. Време за промяна. Време да погледнеш дълбоко в себе си и да кажеш „здравей“ на подобреното си аз, защото всички израстваме…Само минута, секунда, стотна е нужна, за да се пречупи нешо в теб, да видиш нещата от различен ъгъл и перспектива.

Може би е рано да правя равносметки. Може би не си заслужава. Може би трябва да наблюдавам отстрани и да чакам резултата. Твърде много „може би“. Твърде малко време, за да разбера верния отговор, затова започвам.

През 2011-та:

1. Порастнах – На акъл, на мечти, желания и планове.

2. Станах по-силна. Преживх онова, което ме убиваше. Сега го приемам с усмивка. Осъзнавам, че макар цялата болка намерих поуката.

3. Направих неща, за които не съм подозирала, че сторя. – това си го оставям в тайна. Всеки има нужда от тях, нали?

4. Разлюбвах се.

- Влюбвах се.

- Плачех.

- Страдах.

- Борех се.

- Усмихвах се.

- Научих се да вярвам, че заслужавам само най-доброто и то зависи само от мен.

5. Вдъхновях се.

6. Самодоказах се – пред себе си, пред хората, които са до мен. Пред всички

7. Построих нови пътища. Съзадох нови планове и мечти.

8. Не съм сама – макар да няма гадже. Макар и да са малко онези, за които наистина ме е грижа, но ги има! Щастлива съм, че са там. В сърцето ми, в мечтите, в плановете.

2011 беше динамична, прекрасна, тъжна, страхотна, самотна. Толкова много определения за такъв малък период от време. Представям си какво ще е догодина (ако оживеем, разбира се)

P.S. Весели празници! Бъдете усмихнати, мотивирани и позитивни, Времето тече тук и сега. От нас зависи как ще го използваме

P.S. Сега прегледах списъка си с обешания за миналата година. Една част са направени, други в процес на извършване. Трети тепърва ще започвам. въпрос на време.

Тази година няма обешания. Ще се спусна по течението. Ще бъда себе си. Няма да планирам, защото знам, че най-хубавото ми предстои.