Retrospection in a face, автор: DigitalHyperGFX

Понякога се замислям за миналото, не знам при вас как е. Предимно, защото и сега и по това време миналата , по-миналата и т.н. година си мислех „Ех, колко бавно тече времето!“. И хоп неусетно се изнизват и месеците и годините. Не, не ме боли главата или нещо друго, че остарявам, защото това си е напълно нормално. Предимно ме притеснява настоящето и най-вече мисълта, колко бавно се тътри времето вместо да лети.

Да не говорим за бъдещето. Това си е болната тема на всеки. Какво ще се случи? Какво да направя?  Но за миналото ми беше мисълта. Винаги ни е на една ръка разстояние – я заключена в някоя снимка, я в някой текст. Ей така да ни напомня. Меко казано обожавам израза „Walk in my shoes“ . Наистина би било хубаво да имаме възможността да се поставим на мястото на другите, а не само да си мислим, че можем. Да извървим техният път, да ги разберем.

И все пак времето си тече и ние трябва да си живеем живота. Собственият, а не нечии друг. (звучи много захаросано и изтъркано, но…) Дишайте, докато все още имате тази възможност. Един ден ще бъде твърде късно.