Странно е да имаш възможността да правиш, каквото си искаш, да отидеш където си пожелаеш и да не можеш да се възползваш от нея.

Наскоро имах  нещо подобно – да обиколя град, който не бях бродил от доста време. Видях кажи-речи всяка част от него. Отдавна си го мислех, но никога не оставяше време, а понякога и желанието изчезваше. Сякаш исках да си докажа, че в него няма само призраци и лоши спомени, както и че има поне едно мое място.

Де да можех направо да слизам от автобуса няколко километра по-рано. Там, където винаги съм живял със своето семейство и където спомените винаги са били хубави. Дори и тези от тежката работа, в която ми се налага да помагам.

А градът… Той ще си остане призрачен. Към даденият момент не мога отново да пожелая да съм там до края на живота си. Имам една година да реша къде искам да живея и мисля, че вече съм намерил своето място. Остава само малко късмет и много работа.

И винаги ще искам да се прибирам в моето селце при семейството си, но в призрачния град…

П.С.: Йеп обработил съм картинката и затова изглежда толкова ужасно :)

Подобни постове:

  1. Горещ шоколад
  2. Живей така, както ти казват!
  3. Спомени
  4. Обичам те
  5. To