Признавам си отдавна бях чувала за тази книга, но все отлагах да я прочета. Или нямаше време, или намирах друго интересно четиво и все отлагах… Последно време реших, че е дошъл момента, в който най-сетне и аз да разбера какво представлява книгата. Разказвач на историята е Алекс (главния герой), който е петнайсетгодишен малолетен престъпник. За него не съществуват нормите и правилата. Обикалящ всяка нощ улиците със своите приятели…убийствата, грабежите и побоищата са непрекъсната част от живота му. Обича класическа музика, което е единствената му некреминална страст. След неуспешен обир и смъртта на жертвата му, героят е пратен в затвора, където убива и свой съкилийник. Заради миналото си и всичките си постъпки, Алекс е избран за експериментално лечение на престъпници – „Метод на Лудовико“. След края на експеримента, персонажът се завръща в обществото без право на избор…всичко присъщо за човека му е отнето… като единственото решение за мъките му…остава само и единствено смъртта. Най-много ми хареса последната глава (дълго време непубликувана в предните издания на книгата в България). Портокал с часовников механизъм“ показва лицето на обществото, което „прилага“ своята санкционираща сила, при нежелание за спазване на наложените от него правила. Книгата щеше да ми хареса много повече, ако не присъстваше този английско-руско-френски език…знам, че книгата най-вече се запомня с него, но все пак наистина щеше да бъде по-добре без него. Гледайки филма заедно с книгата, смятам, че наистина много добре е пресъздадена. Определено се долавя основния замисъл и в двете произведения.