Ако бях малко дете сигурно сега щях да седя на пода и да плача с всичка сила, за да се махне това задушаващо чувство в гърлото ми.

Ако бях малко дете сигурно щях да има при майка ми и да я помоля да ме гушне.

Ако бях малко дете сигурно и изобщо нямаше да ми направи впечатление.

„Грешки“. Правим ги през целият си живот, още от самото ни раждане.

„Грешки“. Причиняват ни болка. От тях изпитваме гняв, омраза, срам, нещастие.

„Грешки“. Благодарение на тях порастваме.

„Грешки“. Те са най-големият ни учител и наказател.

Колко пъти си се обвинявал за неща, които не е трябвало да правиш? Колко пъти си се доверявал на инстиктите си и съжалявал? Колко пъти макар всички да са те предупреждавали, си се втурвал с главата напред и накрая се е оказвала разбита…? Сигурно много. Също като мен. Малко хора го знаят, но аз съм „смесица“ от грешките си, повече от колкото трябва. Припомням си ги всеки ден. Питам се дали си е заслужавало? Дали макар цялата болка и безсилие съм се превърнала в човекът, който може би искам да бъда? Мисля, че да. И все пак те са моята алена буква. За някои от тях съм горда, че преудолях и забравих, други тепърва трябва да „погреба“.

Често се питам дали ако можех да върна времето назад бих променила нещо? Вероятно, може би, не знам. Има хора, които са ме карали да съжалявам за изборите си, но заради тях сега съм по-силна, целенасочена и готова винаги да „отвърна“ на удара. Може би няма да променя събитията, но ще имам едно наум:

1. Никога не доверявай преди да разбереш, че хората са искрени.

2 Клишето „дръж приятели си близо, враговете по-близо.“

3. Разум vs Сърце. Познайте на кое ще разчитам?

Изоборите, грешките -добри или лоши, те ни правят това, което сме. важното е да научим поуката, да можем да продължим напред. Лесно е да се тръшкаш по загубеното, трудно е да станеш, да избършеш прахта от дрехите и да продължиш напред. трудно е да покажеш, че макар опитите на всички „малки“ хорица да те пречупат ти си по-силен от тях. Изборът е твой. Какъв ще бъде?