Ех през целият си живот съм имал нужда да споделям на някого това, което мисля. Мислех си, че този блог може да ми помогне за това.

Бях решил да направя онзи вълшебен ритуал, при който обикновенно изтривам някоя папка на брат ми с чалга т.е. shift+delete (и без това имам прекалено много глупости на този сървър).

Но вчера осъзнах, че това е перфектият начин аз да казвам какво мисля на всеки, който намери този адрес.

„Защо не изтрих този блог?“

Вчера исках да споделя нещо, което ме беше изнервило с приятел. Опитах се да говоря с „най-добрият ми приятел“, а той просто каза „Какво ти става бе Владо?“, а единственото момиче, с което успявам да говоря за повече от 30 мин. и то по ICQ го нямаше. Така цяла вече си бях сдухан и се чудех къде съм сбъркал.

Така че днес просто, както винаги, реших да си запазя този блог, за да псувам този, който ме нерви, да споделям това, което мисля, и да изплаквам всичко, което имам да изплача.