Искат от мен да живея в кутия – малка, тясна, без „прозорчета”. Искат от мен да живея в кутия – далеч от всички, в пълна изолация. Искат от мен да живея в кутия – ежедневно, ежеминутно, ежесекундно. Очакват от мен да скривам всяко чувство и емоция – усмивка, тъга, щастие, сълза…Искат и се опитват да се налагат…Не е някой конкретно..просто всички. Не са приятели или познати…просто всички.

Различни сме. В това е красотата на живота, нали?. Колко скучно би било ако всички слушахме само чалга, рок или денс? Колко скучно би било ако всички се обличахме само в черно, бяхме навъсени и не се оглеждахме за красивите неща около нас? Колко скучно би било ако ги нямаше хората, които успяват да вдъхновяват, променят и придават смисъл..?

Да, всички сме различни. Всеки вижда света в различна светлина. Всеки обича различни неща. Слуша различна музика. Има собствен стил. Да, всички ние имаме собствени разбирания. Жалко е, когато те се разминават с това „как трябва да сеживее” според мнението и принципите на останалите. Жалко е, когато нямаш достатъчно смелост да се опълчиш на неодобрението и да живееш така, както ти самият искаш. Жалко е, когато нямаш достатъчно смелост да рискуваш и да бъдеш това, което искаш, защото „моментът не еподходящ”. „Има достатъчно време за всичко”. Уви, това успокоение е за онези, които бягат. Факт е, че времето лети…преминава през пръстите като пясък. Всичко може да се промени за секунда – днес си тук, утре не. С чакането отминава и момента. Накрая просто се обръщаш назад и виждаш колко много си се променил. Колко си порастнал (нарочно не използвам думата „остарял”- тя просто не съществува в моя речник). Накрая просто се обръщаш назад и разбираш, че „най-подходящият” момент просто е отминал. Времето не чака. Сега е моментът да направиш това, което е в главата ти. Да кажеш онова, за което си мислиш. Да бъдеш спонтанен и непредвидим. Мечтите не чакат никого. Не могат да бъдат осъществени ако са затворени в кутия. Освободи ги. Пусни ги. Ако не рискуваш няма да разбереш какво би било. Ще съжаляваш, че не си действал. Ще искаш втори шанс, но него няма да го има Дай възможност на мечтите да се сбъднат…може би ще те направят по-щастлив.

Искат от мен да живея в кутия – малка, тясна, без „прозорчета”..но не съм само аз…има и други…всъщност всички ние живеем така..изглеждаме като малцинство, защото просто някои успяват да се измъкнат от кутия. Успяват да избягат, защото рискуват…защото не ги е страх…защото не се влияят…защото за тях думата „различен” е комплимент. Свалям и шапка на тези хора. Някой ден и аз ще бъда като тях…надявам се. Надявам се и ти да бъдеш/ да си като тях…Рискувай. Действай. Бъди себе си…сега му е моментът.