Не знам за вас, но мен ме болят рогата. Минавам през една стена, а след нея нова. Лошото е, че никъде няма врата и това е най-прекия път. Лично аз се заглеждам хората около мен. Опитвам се да ги разбера. Едно обаче не разбирам. Уж хората се учим от грешките си и тези на останалите, но все пак правим едни и същи грешки. Малцина са тези, които ще седнат спокойно на цигара и чаша кафе примерно, за да се замислят как се чувстват, какво мислят да правят и т.н.

Другото, което не мога да разбера е защо да си добър е лошо? Какъв е този свят, в които живеем? И най-вече – защо всеки си мисли, че знае всичко, а е едва в началото на своя живот? Въпроси много, а отговори още повече, но те са пречупени през призмата на всеки един от нас. Накратко – кучето си лае, керванът си върви.

Подобни постове:

  1. Февруари
  2. Отдушник
  3. Позитивност?
  4. Горещ шоколад
  5. Призрачният град