Днес имах един от най-ужасните кошмари…

Слънчев ден във Велико Търново. Разходждам се с класа си. Времето е супер, а и аз съм адски щастлив въпреки наличнието на елементи, заради които би трябвало да ми е кофти (все пак е сън и явно мога да си правя, каквото искам ). По едно време си идва един приятел… Всичко вика. Всеки е щастлив от пристигането му, но само аз съм седнал и си чета някакъв весник все едно не го познавам. Попитаме дали искам да отидем на кафе, а аз с адски пенебрежителен тон му казвам да си гледа работата и да варви в новите си приятели… Гадното беше, че го направих без да ми пука ни най-малко…

Ужас… Имам си някаква идея какво означава това, но все още продължавам да не вярвам, че би трябвало да се получи това. Може би все още има изход от ситуацията. Все пак бях обещал, че никога няма да се забравим… Мисля, че аз се опитах достатъчно, за да си спазя обещанието, но понякога и аз си имам свойте предели…