A Bad Omen, автор: Missprecioussuicide

Поредният кошмар за тази седмица. Така и не разбрах какво означава, но го запомних за добро или лошо. По-скоро второто. И така де…

Прибирах се с колата и пред дома ми ме чакаше момиче. Познавам я от някъде, всъщност почти съм сигурен, че имам реална позната, която прилича на нея. В ръцете си държеше две гранати, които бяха розови на цвят (ха-ха-ха). Приличаха на детски играчки. Даде ми едната и се разтича насам-натам. Явно беше някакъв вид игра… Хвърлих гранатата по нея и тя избухна. Направи я на парчета. Най-спокойно си се прибрах в стаята и заспах.

На сутринта се събудих и през цялото време си мислех какъв кошмар съм сънувал предишната вечер. Излязох навън и видях останките от момичето. Дори не трепнах. Прибрах се и закусих. Малко по-късно през деня съседа ми ме извика и ми показва гранати точно като тези от предишната вечер.  “ – Купих ги за децата.“ – ми каза. Чак тогава забелязах, че имаше някакъв бутон за намаляване на силата. “ – Ако е на минимум, всичко е наред.“ – продължи да ми обяснява за „играчките“. Кимнах уж одобрително и се прибрах.

Вечерта се опитах да заспя, но не можех. През цялото време виждах как момичето става на части от взрива. Сърцето ми искаше да изскочи. „Трябваше да съм аз! Трябваше да съм аз!“ – крещях в кошмара си.

И тогава се събудих. Беше 6:30. Трябваше ми един час, за да осъзная, че не съм убивал никого. Вече ме е страх да заспя…