Чуваш само: „Нямаго вече. Време беше да премине на по-добро място”. Нищо няма значение. Света заставав някакъв бавен каданс, виждаш всички как минават бавно. Няма ясен образ илилице. Просто фигури. И се сгърчваш и ти става гадно. И не можеш да повярваш.Няма го вече. Отиде си..завинаги. И отказваш да го приемеш. И се чувствашвиновен, че не си бил там докато е време. И нишо няма значение..просто седиш игледаш, не приемаш…асимилираш. И някак си ти се иска да извикаш и да кажеш, четрябва да се върне, защото ти е нужен. И някак си ти се иска да помислиш, чесънуваш. Не можеш да приемеш.

Спомени много,добри и лоши. И някак си комплексни. И започваш да изпитваш страх, че щезабравиш. И се парализираш. И се сгърчваш. И се питаш:  „Защо? Защо сега? Защо?” Повече няма да го има,няма да е с мен. Ще изчезне като магия. Искам да запзя всеки спомен, всекиаромат, всяка тръпка и докосване. Искам да ти кажа, че те обичам..че съм теобичала..че ще те обичам. И няма да приема, че те няма. Няма, защото ти си смен..в сърцето. И не мога да ти кажа как ще съм без теб, ще се справя, ще вървянапред, ще мисля, че ти ще си винаги до мен.