Не, не бързайте да си отваряте е-мейлите. Спомняте ли си писмата? Едни такива на хартия. Написани с желание (в общия случай), очакващи ги дълъг път с Български пощи.Днес в един чат си припомних за тях. По-точно как преди време писах такива.

Преди години, когато все още нямах компютър, а за Интернет да не говорим, чрез един вестник (ще пропусна името понеже още ми е смешно, докато си спомням) си писах с някакви момичета на моята възраст по това време. Било е доста отдавна като се замисля, защото ходех в Търново само на училище, а след него веднага вкъщи.

Та всъщност се оказа, че до днес бях забравил този мил спомен. Не помня колко писма си бях разменил с няколко момичета, дори вече не помня и за какво си писахме. Помня само, че поради факта, че пиша ужасно грозно, едно писмо ми отнемаше много, много време Интересното беше, че ми отговаряха. Вече няколко часа се опитвам да си спомня повече детайли, но е доста трудно.

А когато се опитам да сравня тези „контакти“ тогава с тези, които правя в момента, ми става тъжно. Тъжно, защото колкото и да е як Facebook и подобните социални сайтове все по-често се запознавам с идиоти и патки (всъщност това са доста меки определения).

И след като ви разказах за този малък спомен ми се иска да ви попитам дали вие сте правили подобни неща? Писали ли сте си с някой по „стария“ начин? Без някога да сте се виждали и без да сте си пращали снимки. Само думи… И може би по някое слънце (сега си спомних за едно от писмата ).