Пиша в този блог винаги, когато нещо ме провокира. Може би затова една доста голяма част от нещата, които съм публикувала са малко тъжни и меланхолични..но нали точно в тези моменти се получават най-хубавите и откровени неща? Има една мисъл (не я помня точно), но в нея се казваше, че не можеш да вярваш на никого..дори на себе си в определени моменти…има нещо вярно…рано или късно хората по един или друг начин ни предават и нараняват. И аз отдавна спрях да вярвам..много често се питам:“дали този е откровен с мен или само ме мята? Дали го прави нарочно, за да може да ме боли после повече..“ Знам, че е тъпо, но всички ни е страх от това да не бъдем излъгани. Всички тайно се надяваме, че това няма да стане. Замислих се в какво вярвам..или всъщност в какво искам да вярвам и ето какво се получи: