Tainted, автор: Nuria-M

Поредната точка на поредното изречение. Поредното, а защо не и последното, изречение от този параграф. А той пък защо да не е последният за тази страница. Да приключим всичко и да започнем да пишем нова страница. Като се замисля… Защо пък не и цяла нова книга.

Всички си казваме, че отваряме нова страница в живота си. Толкова често, че някой ден ще си повярваме. Дори да го правим винаги се връщаме назад, за да прочетем какво сме писали. А ние писахме. Писахме много глупости, които вече са преживявани много пъти от други преди нас. Под други форми, но все пак вече гледани филми и прочетени книги. В животът всичко се повтаря, но просто има смели или по-скоро тъпи форми на живот мислещи си, че откриват топлата вода за първи път. И така отново и отново.

И понеже не обичам да се отплесвам… Пак съм в реалността. Заедно с вас и другите ми Аз. А искам да сънувам, защото в сънищата е много по-хубаво. Но сънищата ни карат да мечтаем, а мечтите ни вкарват в неприятности. Защо? Защото реалността е сурова и на никой не му пука какво си мечтаем.

Но стига глупости. Чака ни дълъг път. Не пак, а отново. Отново ще странстваме изпълнени със страх от предишни пътувания. Какво ли ни пука след като вече сме се справили, нали?

So take me and let me in
Don’t break me and shut me out

Papa Roach – Take me