Неусетно изминаха четири години от първия ми пост в този блог. От сегашната ми гледна точка това е най-голямата глупост, която някога съм чел и може би трябва да съм горд, че е моя. Четири години са доста голям период от време. През него благодарение на десетте ми пръста (по-малко ползвам, когато пиша, но да кажем, че са толкова) бяха изписани куп глупости. Понякога имаше и интересни такива, но само понякога.

Спечелих ли нещо от този блог? Не мисля. Гордея ли се с него? Не особено. Срам ли ме е от нещата, които съм писал? Предполагам. Преди 2-3 години пишех какви ли не неща, на които в момента много се смея, но и ми е жал, че съм ги преживявал и още повече – споделял! Блогването научи ли ме на нещо? Относително е да се каже. Нещото, за което се радвам е , че блогът ме подтикна да желая да пиша за всичко, което ме интересува и почти всичко, което ми се случва. Дейност, която за повечето хора е чисто губене на време, но наистина няма нищо лошо в това. Напоследък дори пиша разни истории, което също е готино.

Понякога се учудвам на себе си, че въпреки всички изтривания отново продължавам да пиша. Хората, които ме „следят“ от повече време знаят за какво става дума. Но ето, че съм тук и отново блогвам. Може би по-(без)интересно и по-безчувствено от преди, но продължава да ми се пише и то не на сила, а по желание.