Преди няколко години, когато бях 12 клас, имах възможността да отида до Германия на практика за 3 седмици. Пропускам частта, в която бих ви обяснил колко бях навит да ходя да боядисвам и т.н.

Както и да е. Та ето ни в Германия десетина парцала. Работихме, ако може така да се каже, в град Варен. Прекрасно градче. Много красиво и чистичко (поне такива спомени съм запазил). Та в това градче ни беше практиката, която се състоеше в помагане за построяването/ремонтирането на летен театър, както и за направата на велоалея.

Но да се върнем на основното. Друг път може да разкажа повече.

Та десетина парцали две седмици „бачкахме“ по тези неща, а на третата дойде още една група от моето обично школо, които бяха по-малки от нас. Тук е момента да спомена, че съм бил „горд“ ученик на ПГСАГ „Ангел Попов“ гр. Велико Търново.

В края на третата седмица има традиция всяка от държавите да се представи с националните си танци. Готино, нали Нас трябваше да ни представляват групата, която дойде третата седмица. Та останалите страни бяха се подготвили с национални носии и явно знаеха как всъщност се танцува Ние ли???

Тук вече наистина започвам с основното!

Естествено нашите хлапетии две седмици бяха учили как се играят български хора. Колко бяха успяли е съвсем друг въпрос. Но! Винаги трябва да има едно „Но“. На току що станалата заместник-директорка й хрумна, че „видиш ли“ случайно всички ще се вдигнем да играем хора. А да – наще не бяха с носии, а по дънки! Та аз отказах! Защо? Защото съм учил хореография от 2 до 6 клас, но резлутатът беше, че не ставам! Едно от нещата, които мразя най-много е да се излагам пред хора. След моят отказ пишман даскалката тръгна да ми обяснява „къв българин“ съм бил като не искам да участвам в този цирк! Цирк, защото си беше излагация. Кой ли се учудва вече.

И накрая въпрос към публиката

Ако не можеш да танцуваш хора и не искаш да се излагаш, това означава ли, че не си българин?