Ще станат вече 3 години, откакто официално съм порастнала и съм „голяма жена“. Две години, а ми се струват като цяла вечност. Вече даже се чувствам „остаряла“. Знам, че никога повече няма да се върне времето, когато ходех на училище, а след това се размотавах вкъщи и по цял ден мързелувах. Липсва ми това минало, което никога не изживях… В стремежа си да бъда самостоятелна и да престана да искам пари от родителите си започнах работа. Да, вече не трябваше да се моля непрекъснато за нещо, купувах си това, което ми харесваше и се глезех, но за сметка на какво? Нямаше ги вече безкрайните разходки с приятели, желанието за четене или правене на нещо, само заради самото хобито…затворих се в себе си напълно…спрях да живея. В момента отново като „безработна“ животът ми не е толкова лошо…да, имам си проблеми на главата, но кой ли няма???? Уча, имам чудесен човек до себе си, когато мога се виждам с приятели…Всичко е почти като едно време, но аз отново се чувствам като забравила да живея. Искам толкова много неща да мога постигна в този живот, да мога да се възползвам от всеки миг…и просто да бъда щастлива, за да не съжалявам един ден за още по-изгубеното минало…трябва да направя нещо по въпроса…ЗАПОЧВАМ ДА РАБОТЯ В ТАЗИ НАСОКА!