Angel of death, автор: a-m

Преди време участвах в една блог игра „Какво ще направиш, ако знаеш че ще живееш бла бла“ (вече не помня каква точно беше, а и не мога да си намеря поста, както и глупостите, които написах тогава). Съвсем наскоро отново започнах да размишлявам за това. Дори няма видима причина, а аз си губя ценно време от живота си, за да мисля по този въпрос… Колко глупаво от моя страна, нали?

Във времена, когато най-големите проблеми са това как ще облечем, каква прическа ще си направим или пък каква кола караме, подобни въпроси са прекалено, хм… глупави. От тях няма смисъл. Защо по дяволите трябва да се тормозим? Не е хубаво да натоварваме така нашите измъчени мозъци. И все пак…

Ако знам кога ще умра, какво бих направил? Честно казано бих препуснал стремглаво по списъка с неща, които искам да постигна и да създам. Да имам такъв списък, въпреки че често хората не могат да разберат това. По-лесно е да се пуснеш по течението. И така да е… Наистина бих се спуснал стремглаво, докато завършва всяка една точка, а те са малко. Винаги са били малко и така и ще си остане.

Ако знам кога ще умра, ще започна да търся още по-усърдно нещата, от които имам нужда. Ще търся отговори на въпросите, които ме тормозят… И всичко това дори и да знам, че когато умра няма да имам нужда от тях. Защото всеки има цели в живота си, а те го карат да се чувства жив. Всичко останало е бездушно съществуване.

Но това съм аз. Незначителна прашинка от хората, които живеят или са живели преди. Ти, ти ще имаш съвсем други размисли по този въпрос.