Внимание: Хейтърски пост! Плюс, че съм го писал с краката си!

Хайде да си поговорим за хора, текстови полета и его напомпано с битове и байтове. Интернет вече е във всеки дом и това е безспорен факт! Снимките ги правим не за спомена, а за Фейсбука. Там едни хора познати и непознати ни казват „мале колко си як/а“, „муцки“, „цунки ще те изпапкам“. Муцунките се увеличиха със скоростта на затъпяване на чалга фен. Малките момичета все по-рано заприличват на по-големите кухи каки. Всеки тъпак, който види, че може да си каже мнението чрез текстовото после, го споделя. Няма значение колко е тъпо и безсмислено.

Пауза! Стоп! Рестарт.

От скоро все повече гледам как се държат хората в интернет. Те обичат да им почесват задника егото, а Интернет е много добър инструмент за тази цел. На всеки му става хубаво, когато получи поредния хвалебствен коментар, поредния „лайк“, поредната муцка в тъп български сайт за запознанства.

Във фейса…

Започваш да пускаш най-новите си ултра яки снимки. Всъщност на тях изглеждаш като пълен идиот/пача, но нали имаш една маса приятели на твоя акъл, та вълната от лайк и тъпи коментари е неизбежна. Нали идиотите трябва да се подкрепят, че културата да се развива и разпространява. Влизаш в поредният конкурс – „Най-яка п*тка във фейсбуко“ или „Най-готяния необвързан п*дал В фейсБук“. Спамиш всичките си приятели да лайкват поредната ти снимка в банята пред мръсното огледало. Светкавицата е задължителна, тъпия поглед и патешката муцуна също. Дори аз ей така за спорта ще ти пусна един лайк и коментар, колкото да ти се вдигне егото. Интернета е много забавен.

Други пък обичат философските мисли. Оу как обичам една руса (не всичко русо е тъпо) тъпа мацка ми пуска мисли, които тя самата не може да разбере. А отдолу… там цяла сган от мачо менс и пускат целувки, езици, п*шки. Фък ми битчис. На патката й става хубаво на душата и е щастлива от своето интелектуално ниво.

Програмистко-дизайнерски истории…

Ох това ми е още по-познато. Колко станаха бе… шест години. Шест години движа в нета и се уча да работя това, което обичам да правя. Всеки ден научавам нещо ново. Най-важното обаче е навреме да се научиш да работиш с Google! Ако разчиташ на форуми с пишман програмисти, до никъде няма да стигнеш.

Ако си програмист влизаш в някой дев форум и започваш да се хвалиш колко езика знаеш, колко сайта си хакнал и т.н. Ако по-голямата част е от детската градина, получаваш потупване по рамото, а може би и някой друг поклон. Задължително имаш 10 лични проекта, които естествено вече са офлайн, но важното е, че някога са съществували. Задължително спамиш във всяка социална мрежа, че програмираш, за да ти се възхищават тъпите кифли. Мдам програмистите били на мода, уж. Ох тук вече осъзнавам, че поста е детинско хейтърски, но въпреки това си важи. И така. Говорехме за лични проекти. Направете нова „Музичка“ (версия 5), Data.bg клониг, новинарски сайт с крадени новини и ги пуснете за критика. Сега набарат ли ви про-програмистите ще ви разкатаят фамилията. Ако искате хвалебствия си седнете на задника и направете нещо хубаво и интересно, а не поредния боклук. Също така поредния личен WordPress блог с крадена тема, също не е кой знае какво. Съжалявам, че ви разочаровам.

Ако си дизайнер влизаш в дизайнерските форуми и пускаш първото ла*но, което си направил. За теб факта, че знаеш как да отвориш Photoshop и да цапнеш един текст е абсолютно достатъчен, за да си дизайнер. Съжалявам, но е добре да отвориш този сайт! Да и там има глупости, но вярвам, че можеш да се ориентираш кое изглежда добре и кое не. И забрави да станеш велик за 5 минути. За всичко трябва труд, а не глупави коментари и репутации по форуми. Когато искаш критика, добре е да можеш да я приемеш. Ти не си бог, нито аз, сеш ли се?

Бих ви писал още глупости, но най-вероятно ще на правя втора част/версия скоро.

А ти бе боклук…

Аз съм обикновен човек, който обича да създава. Учи се всеки ден и му е през оная работа за потупването по рамото дори и да го заслужава. Не обичам да влизам в дискусии кой е най-добрия език за програмиране, кой е най-добрия фреймуърк или пък на кой знанията му са по-големи. Радвам се, когато не си тикате носа в работата ми Помагам на хората, на които реша, стига да мога разбира се. Не съм всемогъщ, я.

Сега някой ще каже – „Ама ти нямаш личен живот! По цял ден седиш в социалните мрежи и ни спамиш с глупости“. Ами брат няколко съвета:

1. Не ме следи Обикновено не гледам бройката на хората, които се интересуват от мен. Капиш!
2. Това, че по цял ден си имам време да се занимавам с глупости не означава, че нямам личен живот. Знам разочаровам те, но е така. Мисля, че аз най-добре си знам как искам да живея
3. Запомни предишните съвети и не ме закачай ;]

Не съм звезда като теб. Хората, които са ме видели на живо са си изградили някакво мнение за мен, а за онлайн хейтърите хич не ми пука. Пораснете и си гледайте в собствените панички пичове.

П.С.: Това е доста некадърно нахвърлян пост, но някой ден може да направя по-синтезиран такъв.

П.С.С.: Хайде стискайте палци следващия път да ви пиша за любов, че иначе съвсем ще ме намразите