Покрай всичките депресии все забравям да ви напсувам в лицето! Още в началото трябва да благодаря на социалната мрежа Facebook. Благодарение на нея всеки ден научавам колко много глупости може да сподели човек.

Филтрирането става все по-трудно, защото простотията ходи по хората, а не в гората. Има две неща на този свят добро и лошо, не харесвам сивото, така че не ми размивайте цветовете. На майка ви в путката щом не искате да ме разберете. Като всеки друг българин и аз акъл не искам. И аз като другите по цял ден мога/се оплаквам, че ми е крив живота, държавата, но пък не ви гледам паничките.

И на майка ви в путката щом сте позволили децата ви да се превърнат в нещо такова. Не смейте след години да се оплаквате, когато нещата се преебат още повече. Вие сте основни виновници за това. / никой да не смее да ми казва, че стила „музика“ не влияе. влияе и още как! тъпаци. /

И да го духат тъпанарите с голямо его. Съжалявам ви, а не завиждам. Най-хубавото е, че ми е ясно, че ще си остана само с хейта. Вие сте много и едни други се поддържате. Жалко. От вас можеше да излезе хора, но явно сте решили да сте карикатури. И да накрая вие ще сте победители, жалки, но победители.

Живея в някакъв побъркан свят, с някакви ужасни карикатури, които се мислят , за нещо повече от мижитурките, които са всъщност. И си обичам живота, но ненавиждам тези, които се месят без никакво право в него. GTFO!

/ обичам, когато чуя някоя песен, която ме вдъхновява да помразя малко. /

Tweet Добави в Svejo

Тъй… Току-що попаднах на това, та реших да го споделя. Историята накратко: скандал, разходка на въздух ( около 23:00 вечерта), голям студ, но резултата беше това сърце. Мястото е Конниците някъде в началото на 2010…

Tweet Добави в Svejo

Подобни празници инспирират подобни песни. Честит да ви е, но помнете, че е по-добре да показвате всеки ден обичта си към любимия(та).

Tweet Добави в Svejo

Естествено, че аз не си спазвам обещанията, или се мотая доста време. Та ето , че пак ще правя безплатна реклама Пък и ме обвиняват, че прекалявам с „депресарските“ постове

Дидо (nzhul) от доста време се труди по български фен сайт за играта Diablo 3. С ръка на сърцето мога да кажа, че това е може би първият свестен фен сайт на каквото и да е било в България. Сайтът продължава да се разработва, но вече може да четете всичко ново свързано с играта, както и да дискутирате във форума заедно с други Diablo фенове.

Между другото малко извън презентацията, но малко мрънкане трябва да има. Дидо е уеб дизайнер, но сам успя да създаде сайта. Преди време си бяхме говорили за проекта, но по простата причина , че нямах време не се включих. Та идеята е , че щяха да му помагат някакви „програмисти“, които май са такива само на думи и на Skype имена. Та… Аман от разбирачи браво на Дидо за усърдния труд!

Millita : Да, блогва от трън на глог, но пък е нещо свежо и забавно, за разлика от повечето блогове, на които попадам. Освен това прави и страшни фото манипулации! (Да знам, че това розово хич не ви кефи, ама я млък!)

Sown : Венци повече пуска интересни неща, отколкото да е прописал някакви есета, но наистина са интересни. Готино е, когато имам нов пост от неговия блог в reader-а ми. И да ползва Blogger, за което го проклинам!

Petya : Както се казва в подзаглавието на блога й - “Writing isn’t about making money, getting famous, getting dates, getting laid or making friends. In the end, it’s about getting up, getting well and getting over. Getting happy, okay? Getting happy.“

isavkov: Човек не може да намери думи да го опише. За това най-добре четете http://isavkov.eu/ и http://isavkov.net/ :)

Tweet Добави в Svejo

Искат от мен да живея в кутия – малка, тясна, без „прозорчета”. Искат от мен да живея в кутия – далеч от всички, в пълна изолация. Искат от мен да живея в кутия – ежедневно, ежеминутно, ежесекундно. Очакват от мен да скривам всяко чувство и емоция – усмивка, тъга, щастие, сълза…Искат и се опитват да се налагат…Не е някой конкретно..просто всички. Не са приятели или познати…просто всички.

Различни сме. В това е красотата на живота, нали?. Колко скучно би било ако всички слушахме само чалга, рок или денс? Колко скучно би било ако всички се обличахме само в черно, бяхме навъсени и не се оглеждахме за красивите неща около нас? Колко скучно би било ако ги нямаше хората, които успяват да вдъхновяват, променят и придават смисъл..?

Да, всички сме различни. Всеки вижда света в различна светлина. Всеки обича различни неща. Слуша различна музика. Има собствен стил. Да, всички ние имаме собствени разбирания. Жалко е, когато те се разминават с това „как трябва да сеживее” според мнението и принципите на останалите. Жалко е, когато нямаш достатъчно смелост да се опълчиш на неодобрението и да живееш така, както ти самият искаш. Жалко е, когато нямаш достатъчно смелост да рискуваш и да бъдеш това, което искаш, защото „моментът не еподходящ”. „Има достатъчно време за всичко”. Уви, това успокоение е за онези, които бягат. Факт е, че времето лети…преминава през пръстите като пясък. Всичко може да се промени за секунда – днес си тук, утре не. С чакането отминава и момента. Накрая просто се обръщаш назад и виждаш колко много си се променил. Колко си порастнал (нарочно не използвам думата „остарял”- тя просто не съществува в моя речник). Накрая просто се обръщаш назад и разбираш, че „най-подходящият” момент просто е отминал. Времето не чака. Сега е моментът да направиш това, което е в главата ти. Да кажеш онова, за което си мислиш. Да бъдеш спонтанен и непредвидим. Мечтите не чакат никого. Не могат да бъдат осъществени ако са затворени в кутия. Освободи ги. Пусни ги. Ако не рискуваш няма да разбереш какво би било. Ще съжаляваш, че не си действал. Ще искаш втори шанс, но него няма да го има Дай възможност на мечтите да се сбъднат…може би ще те направят по-щастлив.

Искат от мен да живея в кутия – малка, тясна, без „прозорчета”..но не съм само аз…има и други…всъщност всички ние живеем така..изглеждаме като малцинство, защото просто някои успяват да се измъкнат от кутия. Успяват да избягат, защото рискуват…защото не ги е страх…защото не се влияят…защото за тях думата „различен” е комплимент. Свалям и шапка на тези хора. Някой ден и аз ще бъда като тях…надявам се. Надявам се и ти да бъдеш/ да си като тях…Рискувай. Действай. Бъди себе си…сега му е моментът.

Tweet Добави в Svejo