Благодаря 
Случвало ли ви се е да вървите по улицата и да оглеждате сградите наоколо? Вървите си по пътя и сред многото нови строежи и сгради забелязвате, стара, изоставена къща. стените почти порутени, мазиклата паднала, покривът…и него го няма. На мен лично често ми се случва. И се замислям:“Била ли е хубава някога? Какво ли се е случило, за да я изоставят собствениците?“ Времето е най-големият учител и накзател. Също както се замислям какво е станало с къщата, така понякога се вглеждам и в себе си. случва ви се да видите колко много сте се променили, нали? Е, това е нещо неизбежно и необратимо. Проблемът е вече, ако промяната лоша…Аз лично сега се замислих каква е тя за мен.. Може би, ако разпитате близките ми е нещо лошо: направих си татуировка (да, пак за нея говоря!), пробих си ухото, промених външния си вид. И наред с всички тези външни белези се промених и вътрешно. Сега приличам на необитавана къща, просто защото спрях да чувства, преди винаги ми ставаше криво, когато се скарам с някого….когато се случваше нещо се вайках…страх ме е да бъда сама и живеех с идеята, че ЛЮБОВТА е смисъла на живота..че без нея не можеш да бъдеш истински щастлив. Макар и в „буйните“ си тийнеджърски години да съм си мислела колко по-лесно би било за мен и родители ми, ако ме нямаше, винаги се страхувах от смъртта. Сега: живея така всеки ден е последен, оценявам всеки миг, защото знам, че няма да се върне. Ако грабиш от живота с пълни шепи докато е време, когато си заминеш от този свят няма да те е страх. няма да си задаваш въпроса:“Какво ли щеше да бъде ако…“ Разбрах, че любовта(онази, силната, все поглъщащата не съществува, или поне не често срещана от всички). Ако нямаше гадже, не означава, че не можеш да бъдеш щастлив. Дори и да си с някого, винаги ще виждаш недостатъците му, ще искаш още и още. (Това е като вица за жените и магазина за мъже…) Хората идват и си отиват. Важното е ти как ги възприемаш през това време. ъе ще те разочароват, ти ще ги разочароваш, но акмо си тръгнат не си заслужава да страдаш за тях. Приятел е онзи, който знае всичките ти недостатъци и продължава да те обича. в един момент, когато „пораснеш“ просто трябва да спреш да възприемаш всички толкова силно. Емоциите само пречат- влияят ти, не те правят обективен. Нужно е да се научиш да ги контрулираш. Да, чувстваш се празен като къща без собственик, но нима ще бъде по-добре да страдаш за всяка втора случка в живота си…“Животът е борба за оцеляване, важното е да покажеш кой е по-силен – ти, безсърдечното вечно борещо се ****** или ******** живот..
Tweet
Добави в Svejo
27 юни, 2011 в 14:10 
Написано от Съни 
0 прочитания
