Преди време участвах в една блог игра „Какво ще направиш, ако знаеш че ще живееш бла бла“ (вече не помня каква точно беше, а и не мога да си намеря поста, както и глупостите, които написах тогава). Съвсем наскоро отново започнах да размишлявам за това. Дори няма видима причина, а аз си губя ценно време от живота си, за да мисля по този въпрос… Колко глупаво от моя страна, нали?

Във времена, когато най-големите проблеми са това как ще облечем, каква прическа ще си направим или пък каква кола караме, подобни въпроси са прекалено, хм… глупави. От тях няма смисъл. Защо по дяволите трябва да се тормозим? Не е хубаво да натоварваме така нашите измъчени мозъци. И все пак… // Чети нататък »

Tweet Добави в Svejo

Shame on me! Цял месец не съм драскал за музика, а имаше доста неща, които исках да ви споделя. Едно от тях е, че групата Odd Crew представиха миналата седмица първият си клип към песента Two steps from hell в бар „Тънка червена линия“. // Чети нататък »

Tweet Добави в Svejo

Не може да се каже, че обичам моментите, в които имам какво да кажа, но не мога. Всъщност не, че не мога, а по-скоро не искам. Не искам, защото знам къде е границата на споделяне в подобна среда. Нали знаеш – най-добре е предварително да теглиш чертата и да се постараеш да не я прекрачиш… Никога! // Чети нататък »

Tweet Добави в Svejo

Всъщност това заглавие идва от една dubstep песен, която напоследък въртя доста често – Arion  – Carols Of The Bells. И като говорим за „напоследък“…. Хич няма да се вайкам все едно имам редовни читатели на този блог

Та напоследък се зарибих ужасно много по Dubstep-а, което е странно защото преди време твърдях точно обратното. Тогава се чудех кое ми допада повече – DnB или Dubstep. От както прослушах Skrillex вече ми е ясен резултата от тази вътрешна битка. // Чети нататък »

Tweet Добави в Svejo

Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи …
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !

Източник: Словото

 

Tweet Добави в Svejo