Направих си подарък за рожденият ден малко по-рано Но пък е як(а)!

Може да си я поръчате от тук. Както винаги тениската пристигна точно за 7 дни

Tweet Добави в Svejo

Поредната точка на поредното изречение. Поредното, а защо не и последното, изречение от този параграф. А той пък защо да не е последният за тази страница. Да приключим всичко и да започнем да пишем нова страница. Като се замисля… Защо пък не и цяла нова книга. // Чети нататък »

Tweet Добави в Svejo

- Какво правиш?

- Опитвам се да не заспя…

- Това пък защо? Сънят помага.

- Защото достатъчно години спах. Спах и сънувах глупости // Чети нататък »

Tweet Добави в Svejo

Държа сърцето си в шкаф. На тъмно от всички емоции и случки. Държа го в шкаф, защото не искам да се впечатлява от милите думи на хора, на които не им пука и само те използват, докато могат. Държа го в шкаф, за да не се привързва към хората, защото те рано или късно те напускат. Държа го в шкаф, защото разбрах, че за да оцелееш трябва да си корав, безчувствен и да мачкаш всичко живо. Но да държиш сърцето си в шкаф понякога не е приятно – не се доверяваш на хората..Чудиш се дали са искрени с теб или тайничко те обсъждат зад гърба си. Не е лесно, защото колкото силен и безчувствен си в един момент ти се иска някой да те прегърне силно и да ти прошепне:“Всичко ще бъде наред“. На времето, когато не държах сърцето си в шкаф имаше и такива хора…колко по-лесно ми се струваше всичко…Да държа сърцето си в шкаф ми е полезно – всичко, което не исках да става, ако имам сърце, не става. Да държа сърцето си в шкаф не ми помага..особено в този момент. Отдавна не съм била толкова безпомощна – няма ги хората, няма я прегръдката, няма го възможното. Искам сега, в този момент на някого да му пука за мен – просто за минута да чуя:“знам, че ще се справиш. ти можеш. зависи само от теб“. Но вместо това слушам упреци и грозни истини, които се гравират дълбоко в съзнанието ми. Не съм някакво „емо“. Пиша това, защото съм ядосана. Нима хората имат правото да се месят в чуждия живот? Кой им дава правото да си играят на Господ и да провалят направеното с кеф? Пиша това, защото се чувствам слаба, а се чувствам слаба, защото всичко се „стовари“ изведнъж. Колкото и да си подготвен, понякога това ти се струва много, а на мен ми е много. Искам си сърцето обратно..поне за минута..искам го, за да видя на кого му пука, кой ще изрече вълшебните думички :“Всичко ще бъде наред“. Искам си сърцето, за да мога поне за малко да не се чувствам все едно само съществувам, а наистина живея…

Tweet Добави в Svejo

Продължава да ми е непонятно защо, когато имам нещо хубаво, за което да блогвам, аз или ще се мотая или въобще няма да драсна и ред. И все пак този път реших навреме ( след десетина дни закъснение ) да ви споделя за интересна случка.

Случката се казва OpenPhoto и се проведе за първи път на 5 март. Краси е в основата на всичко. Идеята? Идеята е фотографи да се съберат на едно място и да поснимат. Естествено освен фотографи трябват и модели. Това бе моята и на още няколко човека роля. Мястото беше Борисовата градина, а деня събота и за късмет при доста приятно време. // Чети нататък »

Tweet Добави в Svejo