Чували ли сте някога следната мисъл: „Глупак е онзи, който повтаря една и също действие с надеждата резултатът да бъде различен“? А дали е глупак онзи, който няма очаквания, но продължава да се занимава? Не е ли по-скоро някаква странна форма на мазохизъм – знаеш, че няма да бъде различно, че няма бъдеще, но продължаваш да го правиш. Оправдания много – интересно ми е, трябва да се възползвам от това, което ми предлага съдбата. А дали тези оправдания не са всъщност извинение да продължиш напред. Много по-лесно е да седиш на едно място, да се занимаваш с едни и същи хора, отколкото да продължиш напред…Не казвам, че е лесно, но не и невъзможно. Един човек ми каза:“Няма не мога, има не искам“. Не искаме да вървим напред, т.е. искаме, но подсъзнателно ни е страх от промяната. Страх ни е, защото така ще се променим (неизбежно е!), страх ни е, защото спомените се връщат- и добрите , и лошите. Припомнят ни какво е било, и провокира в нас желанието отново да изпитаме онези емоции. Това е като порастването – въпреки че едва ли познавам човек, който наистина да е бил доволен от детството си, в момента, когато порасне иска старите времена. Колко по-добре е да си на даскало и да скучаеш в часовете, от колкото да бачкаш, за да плащаш данъци? Колко по-яко е да се размотаваш с приятели, отколкото да мислиш за бъдещето? И колкото и да ни се иска миналото да е непрекъснато с нас..има моменти, когато трябва да продължиш напред. Причините за това може да са две:
1. Миналото НИКОГА НЯМА да се върне. има си причина да е минало…дори да повтаряш някой моменти, емоцията ще е различна. Онова, което е било никога няма да се върне.
2. Ами време ти е, дори да знаеш какъв е резултатът това те наранява. Знаеш го, нали? По-добре ли е да седиш и да се въртиш в кръг или да продължиш… Това е …като да слушаш песен, която изключително много ти харесва, но в определен момент и тя омръзва…затова си търсиш друга, която да е различна…
И както казах в началото трудно е , но не е невъзможно. Може да се постигне…стига да имаш желание. Бъди господар на собствения си живот. Не бъди затворник на минали неща. Не се „влюбвай“ в болката, поради фактът, че не намираш сили. Ако нещо от нещата, които искаш си заслужава..то само ще те улеснява да е твое, а няма да те кара да го напуснеш…
Добави в Svejo
Благодаря 
27 февруари, 2011 в 22:56 
Написано от Владислав 
38 прочитания
