1:40… На теб не ти се чете, но на мен ми се пише. Безсънно ми е, въпреки че след малко ще легна да спя. Забравил съм как се изливаха лични глупости в блог. И все пак.

Имам двама приятели или по скоро идиоти, които обичам от доста време. Сладурите решиха да си направят един експеримент – скъсаха във Фейсбук. Първата реакция на всеки ще е сигурно „Голямо чудо“ и затова изчакайте малко. Започна се с харесвания на необвързаността на всеки, пък и на бас, че някои вече са им крояли планове Моята първа реакция беше да пиша на единия с прост въпрос – „какво става?“. Ден по-късно идиотите си „оправиха“ отношенията.

Днес (по време на писането на този пост вече е вчера) си говорих с този брадатия и по тази тема. Говорихме си за това колко е забавно как всеки вярва на всичко във Фейсбук, а и не само там.

В допълнение да Фейсбук темата мога да измрънкам, а и Недялко ще ме подкепи, против страници тип класации, харесайте тези малоумни статуси и подобни. Мили потребители (честно казано аман от такива като вас, защото се сещам за тази картинка) никъде, когато правите страница не е упоменато, че тя може/трябва да бъде някаква малоумна класация за boost-ване на вашето его или пък архив с крилати фрази, които или не спазвате или не разбирате, но си мислите че ви помагат да изглеждате умни пред „приятелите“ ви.

И така… Бе фейсбук. Имам съквартирант, който е леко изнежен, и който търпя вече два месеца. Смешното е, че вече имам материал за книга. Поне му се размина среща с желязо или нещо друго, но май е най-добре да му отделя цял пост.

Междудругото тази година ще се опитам да завърша четвърти курс. Като го кажа на глас ми става едновременно смешно, но и тъжно. Толкова километри пропътувах за това време. Поне през седмица си ходих до Велико Търново. Е за да го правя трябваше да се лиша от други неща, но не можем да имаме всичко. Най-важното е да решим кое е най-доброто за нас и да сме готови за всички възможни последствия. Всичко е цветя и рози само по филмите за жалост.

Да не говорим, че имам да се извинявам на толкова хора, а трудно намирам думите. Това пък е добре, защото може би на тях вече не им пука. И все пак съвестта яко тропа на вратата ми и то често.

Исках да кажа и друго, но може би не си струва вече. Или пък не. Всички решиха, че на по 20-25 години знаят какво е това живота, любовта и т.н. и че може да си натякват мнението. Съзнателно или несъзнателно рушат толкова много неща, оплюват толкова много добри хора, но какво им пука. Все пак всичко знаят. Но… Това няма да се промени, затова всички сте/сме толкова щастливи.

И нещо ведро за край, защото иначе няма да пожелая повече да пиша нещо лично тук

Tweet Добави в Svejo

Познаваш я. Тя от хората, които биха те изслушали дори да не сте най-близките приятели. Би ти дала съвет, защото не обича да вижда хората да страдат. Ще ти помогне, защото това е част от нейната природа.
Познаваш я. Винаги е насреща. Изслушва те. Дава ти съвет. Там е, когато пожелаеш. Все ще се намери дума, с която да те ободри. Винаги е готова да помогне.
Познаваш я. Лудо същество, което винаги се усмихва, дори да я боли. Макар да не си признава, тя е от хората, които просто понякога се нуждат от прегръдка без да бъдат човъркани какъв е точно проблема. Има нужда от думите:“Вярвам в теб. Тук съм. Всичко ще бъде наред“.
Познаваш я. Тя е от хората, които понякога имат просто нужда да поплачат на нечие рамо – без обяснения, упреци и съвети.
Познаваш я. Никога не се сърди. Дори да я нараниш, няма да си признае. Понякога се чувства силно наранена от хората, в които има доверие, но кой не е?
Познаваш я. Тя е от хората, които често се чувстват самотни, но никога не си го признават.
Познаваш я. Дори да се задушава от собствените си емоции няма да ти ги сподели.
Познаваш я. Тя търси утеха, радост, щастие в музиката. Макар да не си признава всеки текст, всяка песен е обмисляна докрай.
Познаваш я. Иска всички да са добре, дори и онези, които я мразят.
Познаваш я. Радва се на чуждото щастие…дори на хората, които иска да бъдат нейни, но не могат.
Познаваш я. Аз съм онази.
Позна ли ме?

Tweet Добави в Svejo

Миналият петък най-накрая успяхме да се разходим по еменската еко пътека. Много е красиво и препоръчвам на всеки да отиде, а и е едва на 30-40 минути път с кола е. // Чети нататък »

Tweet Добави в Svejo

Понякога имаме чувството, че всичко покрай нас е обвито в тъмнина и няма измъкване. Понякога в такива моменти се отказваме, а понякога решаваме да се борим до край. Понякога правим правилни избори, но в повечето случаи грешим. Такъв е животът и е важно да го изживеем докрай. // Чети нататък »

Tweet Добави в Svejo

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Отбелязва се ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република България

Защо „Мрън!“? Защото някакви хора ми обясняват колко е яко да се празнува Helloween като това се изразява в най-обикновено напиване без цялостното усещане на този иначе наистина готин празник.

По традиция на празника се носят страшните костюми, правят се тиквените фенери и се обикалят съседите, които раздават бонбони и сладки на малките деца, за да не станат „цел“ на техните игри.

Така ли празнувахте вашият Helloween или просто си пийнахте, както всеки останал ден? Аз съм си на мнение , че някои празници просто не заслужават да бъдат „тикани“ в българския календар. Мрън!

П.С. : Юруков е написал нещо доста по-свястно по темата за будителите.

Tweet Добави в Svejo