x

Хотнишкият водопад (отново)

Добави в Svejo

31 октомври, 2011 в 23:17 Написано от Владислав 19 прочитания

x

Нацовци

Добави в Svejo

31 октомври, 2011 в 23:07 Написано от Владислав 17 прочитания

x

When the heart stops beating.

Никога не го оценявах. Просто го насилвах, убивах,разкъсвах. Накрая просто спря да ми служи. Спря да бие. Нито дефибрилациите,нито нищо му помогна. Сега работи, но само механично, защото спрели ще загинанапълно.
Не му позволявах да обича истински, насилвах го да правинеща, които сама аз знам, че ме нараняваха дълбоко. Карах го да се надява нанеща, които никога не биха се сбъднали. Накарах го да мълчи, когато най-силноискаше да напомни за себе си.
Болеше го.
Плачеше
 А аз не слушах,просто действах и го загубих. Спря да ми помога, спря да бъде собственост,просто работещ мускул.
Сега ми липсва. Моля го да заработи пак. Искам го живо, за да съм жива и аз. Искам да бие. Така сечувствам мъртва като него.
Искам да се чувствам жива.
Да чуствам.
Да мисля.
Да се надявам.
Да вярвам.
Да действам.
И някак си накрая ме послуша. Провикна се. Изпадна в петитебез да предизвиквам изкуствен адреналин. Толкова хубаво беше… все едновдишвам въздуха за първи път.
Виждам цветовете.
Усещам красотата.
Но някак се уплаши за пореден път, че накрая ще трябва да сепогрижи само за себе си.
Сега проплаква, зaщото осъзна колко прекрасно да бие.
Сегаплаче, защото за първи път от много време терзанията си заслужават. 
Сега плаче,защото осъзна, че може да продължи напред. 
Плаче, защото знае, че може дасправи. 
Плаче, защото ме накара да се почувствам щастлива отново.
Накара ме , да вярвам, да се надявам, да оценявам. Без стари грешки, мъки и терзания. Накара ме да го обичам силно и този път да го пазя. Ще го пазя…
Добави в Svejo

24 октомври, 2011 в 20:45 Написано от Съни 3 прочитания

1

Избори 2011

Ето, че остава само ден до поредните избори. И тъй като тази година простотията буквално ме заля смятам, когато всичко приключи да напиша един – два блог поста по този въпрос. И все пак искам да си кажа на кои хора съм заложил до момента. // Чети нататък »

Добави в Svejo

22 октомври, 2011 в 11:53 Написано от Владислав 122 прочитания

x

Homo sapiens & social networks

Помня детските години: играехпред блока с разни съседи. Мама се провикваше от прозореца: „Прибирай се”…
Помня филмчетата на Дисни,смислените реклами със супер яките песнички.
Помня детството, което макар и дане беше най-любимият  период от животами..ми лиспва. Винаги ще съжалявам, че не изживях тези години, така както намен ми се иска. Те са като изгубени камъчета в необятната река.
Помня и ми става тъжно, защототези дни ги няма. Тогава всичко беше толкова по-хубаво. Хората общуваха и сиговореха, после дойде времето на интернет и всичко погина все едно никога не ебило.
Сега всички сме супер социални. Twitter, facebook, skype. Живеем в интернет. Все по-рядкоизлизаме с приятели навън и спираме да живеем. Споделяме някакви измисленислучки в профила, защото просто нямам на кой да го споделим лично.
Сега сме супер социални стелефони, чиято цел е да ни зарибяват допълнително в матрицата на виртуалността.
Сега сме супер социални, нозабравихме какво е да си говорим на живо…
Сега сме супер социални, нозабравихме какво е да сме навън с пряители, да пием бира и да обсъждамеистински интересните неща…сега бутилките ги постваме във Facebook, нещата „споделяме” на статус.
Сега сме супер социални, нозабравихме как да осъществяваме „свалките” с другия пол непринудено испонтанно…сега всяка дума е премислена до последната запетая, сталквамепрофила и чакаме от небето да ни попадне възможността обекта „х” да е онлайн.
Сега сме супер социални, но неживеем истински…гледаме клипчета, четем „интерсни новини” и се оплакваме отскуката.
Сега сме супер социални, ноживота ни минава, взирайки се в монитора…
А замисляли ли сте се колко лижалки изглеждаме отстрани? Самата аз съм от тия супер-хипер соцаилните…свечните мисли, статуси и музика, но за всичко това си имах причина..бяххипер-социалната, защото знаех, че той чете, въпреки че нищо не казва. Пишех ипубликувах само, за да видя известитето „Той хареса вашата публикация”. „Тойкоментира вашата връзка”..сега, когато всичко свърши и това желание в мен умря.Някак си желанието да изтъквам глупави факти, „велики мисли” и да се представямза „супер яката” изчезна.
Реших да пробвам нещо друго.Клин, клин избива.
Започвам да черпя вдъхновениетоси от оня живот, който всички ние забравяме.
Започвам да се влюбвам в мигове,но не онези виртуалните, а истинските.
Спирам да се оплаквам колко ми ескучно, а ще действам.
Дори навикът да чеквам социалкитепрез 5 минути ще го „убия”, защото имам планове..велики, прекрасни…мои.
Ще живея и ще се радвам, щеоценявам и ще се наслаждавам, ще бъда интересна и вдъхновяваща, заради саматасебе си, а не за да получа показалец нагоре, от хора, които всъщност не гиинтересува какво се случва с мен..
Ще бъда оная различната, коятонаистина има какво да каже.
Добави в Svejo

21 октомври, 2011 в 23:39 Написано от Съни 2 прочитания

« По-стари