Хората ги е страх от самотата..И мен ме е страх от самотата, може би и ти, който четеш това също те е страх от нея… Понякога ме обхващат настроения, които ме карат да се замисля защо се получава така. Може да не съм права, а може има има нещо вярно в твърдението ми, без това да е единствената истина, но „вина“ за това в голяма степен има телевизията. Навсякъде ни заливат филми и предавания, в който ни се“набива“ в съзнанието ни, че основната цел за човешкото съществуване и щастие е…намирането на човек, който да ни обича…който и ние да обичаме. Ако я има любовта можеш да се справиш с препятствията. Всичко става възможно и нищо друго не ти е необходимо…Ако я нямаш защо изобщо съществуваш? Това мислене е вече толкова дълбоко вкоренено… Признавам си, и аз като бях по-малка смятах, че ако имам човек, който да е с мен и да ме обича това ще ми е достатъчно. Сега разбирам, че дори да има с кой да споделиш евентуално бъдещия си живот, може отново да се чувстваш сам. Сега разбирам, че дори да я няма въпросната любов, човек е нещастен само…ако го иска. За мен смисълът  на самотата отдавна се промени. Самотата е това, когато искаш да споделиш нещо адски много, но да няма на кого. Самотата е това, да искаш да правиш адски много различни и хубави неща, но отново да няма с кого. Самотата е това да не  можеш да споделяш мечтите си… Самотата не се състои в това да правиш/казваш тези неща на гаджето/съпруга и т.н., а да не можеш да ги споделиш с приятели. Приятелите са тези, които понякога са по-голяма упора на човек, от който и да било друг. Може би не винаги успяват да помогнат, но поне се опитват. Като говорим за приятели, понякога е „поражада“ една болка не от факта,че нямаш добри приятели, а когато ти обърнат гръб. Не веднъж досега съм бъркала в преценката си за хората около мен. Имало е случаи, в които истински вярвах, че наистина имам такива добри приятели, но накрая винаги останах с дълбоко забит нож в гърба. Не казвам, че аз съм невинна, но не може грешката да е изцяло в мен, нали? Винаги са ме учили, че не само едната страна е виновна, когато възникне конфликт… Все повече се убеждавам, че приятелството е просто приоритет на интереси. Днес си ми необходим за нещо важно и затова разговарям с теб…утре няма какво да мога да получа/взема и затова ще те потърся, когато отново ми потрябваш….Може звучи грубо и греша, но това е мнението ми…Както се казваше в една българска рап песен…за мен важи следния рефрен: „За много грешки ме е срам, но знам, че сам съм се родил и в гробът пак ще бъда сам“…Ако се замислите може малко или много това да важи и за вас…все пак всички хора сме самотници -  раждаме се сами, живеем сами, умираме сами и се самозалъгваме, че не сме сами!