Съжелявам, че с някои се държа като кретен, за други все съм здухан, за 3ти съм катил, а за останалите съм нищо… Извинявам се на тези, които съм ядосал. Няма значение дали ще ми се приемат извиненията или не. Просто от скоро се опитвам да не бъда нито едно от по-горе описаните неща. Ако не може да го видита – това е ваш проблем.

Tweet Добави в Svejo

Пак сгафих Явно няма разлика дали не ми се говори, или пък говоря глупости – ефекта е един и същ :] В смисъл сега… би трябвало да пиша Да плюя наляво и надясно и да псувам всеки, ама няма смисъл Аз съм виновният… Тази седмица това май ми се случва за 3ти път и взема да ми става навик

Както и да е… Disturbed… новият албум идва през това лято на заветният 3ти юли Първият сингъл направо цепи мрака

Още…. а да. Pillar – For the love of the game. Адски добър албум. Вчера го преслушах за 1ви път повечето песни ми харесаха адски много. Най-много ми допаднаха „For the love of the game“, „Turn it up“, „State of Emergency“, „Reckless Youth“, „Forever Starts Now“.

Turn It Up
‘Cause In the healing rain
There is beauty from pain
But the scars remain
I will find a way
To take my life and
And give it all away
And I’ll be pressing on
Feel this phenomenon

Forever Starts Now
Can you tell me what you’re waiting for?
Tell me what you’re looking for
Waiting on forever
Forever starts now
Can you tell me what it’s all about?
Tell me why you live in doubt
Waiting on forever
Forever starts now

Новият албум на In Flames също цепи мрака… За сега само Disconnected ме радва ама не мога да се отлепя от Pillar, за да отделя достатъчно внимание на In flames Албума е озаглавен „A Sense Of Purpose“… Ех колко добре ми звучи в този момент

След тях е ред на Ayria. Тя я някаква кибер-индъстриал мацка и има доста добри песни

Tweet Добави в Svejo

Реанимацията… едва вторият им албум, който може да се нарече версия 1.5 на хибридната им теория. Най-накрая си го дръпнах с кадърно качество (6 месеца карах с някакво жалко подобие на мп3-ки) и пак го прослушах… Просто не ми писва. Особено песните с Арон Люис от Стейнд и тази с Джонатан Дейвис от КОРН. Няма няма други такива песни, който да ме накарат да настъхна

Има една много яка част от ремикса на With you, в която се казва следното:

No, I won’t let you control my fate
While I’m holding the weight of the world on my conscience
No, I won’t just sit here and wait
While you weighing options
You’re making a fool of me
No, you didn’t dare try to say that you don’t care
And solemnly swear not to follow me there
No, it ain’t like me to beg on my knees
Oh, please, oh, baby, please
That’s not how I’m doing things
No, I’m not upset
No, I’m not angry
I know love is love,
Love and sometimes it pains me
With or without you
I’ll always be with you
You’ll never forget me
I’m keeping you with me
No, I won’t let you take me to the end of my rope
While you burn it and torture my soul
No, I’m not your puppet
And, no, no, no, I won’t let you go

No, no matter how far we’ve come
I can’t wait to see tomorrow
No matter how far we’ve come, I
I can’t wait to see tomorrow

With you
You, now I see
Keeping everything inside
With You
You, now I see
Even when I close my eyes
With you

Някакъв пичага рапе пее часта с „No…No…“ и когато Честър довършва песента става лудницата Другата част е от ремикса на „One step Closer“, където звучат следните думи:

These are the places where I can’t feel
Torn from my body, my flesh it heals
During this ride we can cut up what we like
Waiting alone I can not resist
Feeling this hate I have never missed
Please someone give me a reason to rip off my face
Blood is a pouring and pouring and pouring..
Shut up when I’m talking to you!
Shut up! (blood is pouring)
Shut up! (blood is pouring)
Shut up! (blood is pouring)
Shut up when I’m talking to you!
Shut up! (blood is pouring)
Shut up! (blood is pouring)
Shut up! (blood is pouring)
Shut up! Im about to break!
Everything you say to me
And I’m about to break…

Адски… адски откачено и всеки път като го чуя ме побиват тръпки. Просто лудницата е пълна

А иначе живота е прекрасен, стига да му обърнеш внимание. Дори и в най-лошите неща някакси успявам да намеря нещо добро, защото това може би някой ден ще ми донесе повече радост, от колкото разни черногледи мисли
Днес бях попаднал на някакъв блог и пича в един от постовете си беше написал, че ако не пишеш нещо здухано се намалява аудиторията на блога ти Може и да не е било точно така, но просто ме мързи да търся линк Както и да е Важното е, че на мен ми беше станало навик да рева, да се оплаквам и да псувам И за какво??? След като има толкова много хубави неща, който са ми се случвали, а и ми се случват сега Не всичко е подредено, но пък и аз не ставам сутрин със странното усещане, че е било по-добре да не съм си отворил очите.
Нямам точно определена причина или цел, която да ме прави толкова доволен от положението ми в момента. Може и да има нещо зараждащо се, но има ли смисъл да се бърза за някъде Съдбата си знае работата, а аз в момента уча занаята
И те така… Разни мисли, разни текстове и много весело настроение Пък каквото ще да става

Tweet Добави в Svejo

От петъка насам ми е толкова весело, както никога досега. Няма абсолютно никаква сериозна причина… просто съм весел, щастлив, както… бе дори не помня кога за последно ми беше толкова добре. Знам само, че беше много, много отдавна

Понякога просто трябва време, за да се подредят нещата Както се пее в една песен на A Dark Halo:

To negate and neutralize we must lose all.
Integrate into one
metamorphic reaction.
All will fade…all but one.
Evolution has begun.

Което се превежда горе-долу така:

За да отречем и неутрализираме, трябва да изгубим всичко.
Да се обединим в една преобразяваща реакция.
Всичко ще избледнее… всичко без едно.
Еволюцията започна.

Шантаво звучи, нали Но наистина си е така. След като се примириш, че си загубил толкова много неща, не ти остава нищо друго освен да продължиш напред и да вземеш най-доброто от миналото.

Напоследък забелязвам толкова много неща, които съм пропуснал. Прекалено се вглъбих в себе си и не съм видял толкова много хубави и прекрасни неща, които има покрай мен. Смешно е, но е точно така. Ех..

Това е то. Отново със свежи сили и напред. Незайно накъде, но отново щастлив, че съм тук, че се боря с всяко препядствие, че намерих сили да не загубя и малкото надежда, която ми беше останала, всичко да се оправи лека полека

Tweet Добави в Svejo

Днес имах един от най-ужасните кошмари…

Слънчев ден във Велико Търново. Разходждам се с класа си. Времето е супер, а и аз съм адски щастлив въпреки наличнието на елементи, заради които би трябвало да ми е кофти (все пак е сън и явно мога да си правя, каквото искам ). По едно време си идва един приятел… Всичко вика. Всеки е щастлив от пристигането му, но само аз съм седнал и си чета някакъв весник все едно не го познавам. Попитаме дали искам да отидем на кафе, а аз с адски пенебрежителен тон му казвам да си гледа работата и да варви в новите си приятели… Гадното беше, че го направих без да ми пука ни най-малко…

Ужас… Имам си някаква идея какво означава това, но все още продължавам да не вярвам, че би трябвало да се получи това. Може би все още има изход от ситуацията. Все пак бях обещал, че никога няма да се забравим… Мисля, че аз се опитах достатъчно, за да си спазя обещанието, но понякога и аз си имам свойте предели…

Tweet Добави в Svejo