Има моменти, в който се замислям дали крачката напред не ме е върнала много назад. Напоследък… всъщност от много време съм се превърнал в истински гадняр. Даже може да се каже хейтър. Нищо не ме трогва и за нищо не ми пука. Даже като ме търсиха 15 пъти един ден не ми се вдигаше проклетият телефон, защото знаех, че не нямаше какво да кажа и не исках да знам, каквото и да е било.

Както бях казал „Добрата страна е в почивка“. На нейно място остана една празнина. Не ми пука особенно, за каквото и да е, а и не си давам зор да оправя нещата. Да останах си у дома и да това е поредната пропиляна вечер. Но няма значение, защото е по-добре да си седя у дома, вместо да изляза, за да играя ролята на публика и да ръкопляскам на хората около мен. Гадно звучи, но така е някакси по-добре.

И на Металика няма да отида. Не ми пука, че ще имат концерт в България. Това, че съм ги слушал не означава, че имат някаква огромна стойност за мен. Това определено не е групата, която ми е помогала през кофти дните в живота ми. Няма смисъл да дам и 1 стотинка, за да се замъкна на концерта им. Иначе чакам ЛП да потвърдят дати за Румъния или Турция, за да мога навреме да си набавя билет. Надявам се да успея да отида.

Не знам какво ще правя днес. Нямам си никаква идея какво ще правя утре. Едно ми е ясно – няма да се правя, че се чувствам добре и не мисля да се правя на щастлив, както съм правел адски много пъти до сега. Това съм аз в момента и точка по въпроса. Може и да изгубя всички, но знам ли. За момента не съм намерил по-добър изход от ситуацията.

Е липсват ми малко някои неща от тоя проклет живот. Отдавна не съм си говорил с някой, за кой знае какви сериозни теми. Да не говорим, че отдавна не съм имал какво да споделя с някой. Само едно сиво ежедневие. Даже като изляза няма какво да кажа. Едно здрасти, 1-2 бири, чао и към дома. Ще ми се да се случи нещо интересно. Да се запозная с нови хора, но не съм имал възможността. Пък и аз не съм най-интересният субект, с който би говорил, който и да е било. Е скучна карикатура и нищо повече…

Tweet Добави в Svejo

Или „7-те албума, които бих взел на необитаем остров“. А те са следните:

1. Linkin Park – Hybrid Theory
2. Linkin Park – Reanimation
3. Linkin Park – Live in Texas
4. Linkin Park – Meteora
5. Linkin Park – Minutes to midnight
6. Fort Minor – Rising Tied
7. Новият албум на LP (ако е излязъл де )

Tweet Добави в Svejo

СПОРЕД ЛЕКАРИТЕ
07 Февруари 2008, четвъртък
Всеки пети българин страда от психично разстройство, алармират лекарите. Половината от болните са с диагноза депресия. Според специалситите, основна причина за обезпокоителната тенденция е начинът на живот у нас. Освен различните форми на депресия, най-често срещаните психични заболявания сред българите са кризи, шизофрения, личностни разстройства и зависимости.

Проф. ВИХРА МИЛАНОВА, национален консултант по психиатрия: „Не мога да кажа, че има точно рискови групи – като професии или възраст, но тежките заболявания най-често се появяват в млада възраст.”

Според лекарите, най-честият фактор, отключващ психични заболявания сред българите, е стресът.

Проф. ВИХРА МИЛАНОВА, национален консултант по психиатрия: „Второ – различен вид загуба, натрупване на събития, неудовлетворение, макар че има и положителни емоции…”
РЕПОРТЕР: „Може ли да има превенция?”
Проф. ВИХРА МИЛАНОВА, национален консултант по психиатрия: „Може и фармакопревенция да има – медикамeнти, които предотварятяват следващ етап от болестта. Трябва човек да знае какви са му възможностите и да няма по-големи претенции от това, което може – за да няма разочарование и сблъсък.”

Близо 90% от хората с психични разстройства могат да се лекуват извънболнично, а само 5% са за трайна хоспитализация. Какво липсва обаче, за да се помага ефективно на болните…

Проф. ВИХРА МИЛАНОВА, национален консултант по психиатрия: „Адекватни условия за болнично лечение, с хуманизиране на психиатричните грижи и второто направление е развитието на извънболничната помощ – тези хора да бъдат по-лесно реинтегрирани в обществото.”

Затова здравното министерство вече влага около 3 милиона евро в модернизацията на психиатричната помощ у нас. Предстои преструктуриране и пълно обновяване на три от държавните болници – наред със създаването на психиатрични отделения и дневни центрове.

Накъде отива света… Егати! Депресии, психични разстройства и какво ли още не. Като си помисля, че имах наглоста да вярвам, че само аз страдам от някаква депресия и че всички останали са ми криви, защото са щастливи? Няма такова изкривяване на личността като моето. Баси. Трябва ли точно младите хора да страдат по-дяволите. Кога са се извъртяли нещата?

Tweet Добави в Svejo