Всеки ден ми се иска да напиша нещо ново, нещо интересно. Иска ми се да има какво да кажа. Има много гадости, за които мога да пиша, но просто не ми се иска. За жалост няма нищо хубаво, което да спомена. Времето минава, а аз свиквам с факта, че нищо не се случва, че не правя нищо, за да намеря вярната посока. Онази, която ще ме накара поне за малко да се почувствам щастлив или поне да ми покаже, че не съм се превърнал в безчуствена черно-бяла карикатура.
Чувствам се сякаш някой е взел най-доброто от мен и е оставил една черна дупка на негово място. Всъщност дори не знам какво правя. Нямам си ни най-малка идея какво ми се иска да направя, за да се почувствам по-добре. Не виждам края на това положение. Какво толкова съм направил, за да се чувствам толкова кофти? Кой толкова много ми желае злото по дяволите???
Може и смешно да звучи, за последната година, за първи път видях, че има слънце. Може би, защото след тия мрачни дни, най-накрая имаше един слънчев. За първи път почувствах топлота във вече студеното ми сърце.
Вторник - първи опит за учене за изпита. Резултат - Неуспешен
Сряда - втори опит за учене за изпита. Резултат - Неуспешен
Цял ден търсех музика с Шомката из нета. Поне си намерих много яки DNB-та.
Четвъртък - Шах и мат с пешката !!!
Нищо не научих за проклетият изпит. Сега трябва да мисля как да се измъкна от това положение.
Започвам и да се притеснявам, в какво се превръщам. Станал съм злобен и не го прикривам. Това само ме кара да се чувствам по-зле. Освен това се чувствам адски самотен и за това сам съм си виновен. Спрял съм да говоря с много хора. Пуснах си безплатни минути и за какво след като не ги използвам… Защо нещата се променят и то не към добро. Защо не мога да се почувствам щастлив по дяволите. Защо слънцето никога не изгрява на моята улица и защо толкова завиждам на останалите, че дори и прикрито злобея срещу тяхното щастие?
ЧРД мой мил блог…. После ще пиша още, че сега няма време.
Мина цяла година. Цяла една година и блога, все още не е изтрит, оставен на произвола на съдбата или пък забравен в небитието. През какво ли не премина блога. То не бяха смени на домейни, имена, скинове. От адски весели до много здухани постове. За жалост в статистиката весели / здухани постове надделяха здуханите, но какво да се направ. Просто такава ми беше годината. Въпреки всичко се радвам, че оцеля и все още го има, както и че въпреки всичко продължавам да пиша в него. Даже това, че доста хора го гледат не ме притеснява. Надявам се и догодина да пиша тука, както се и надявам, че през тази година ще има повече хубави неща, за които да пиша.
Днеска дръпнах новият албум на Ill Nino, чието име е Enigma. Въпреки че не блести с кой знае какво, албума е достатъчно добър за слушане. Още малко жица в тоя скапан живот не пречи.
Пак…. Пак това ЛП Отново и отново се зарибявам наново да ги слушам. Сега дърпам ДВД-то на Live in texas. Невероятен концерт Да не говорим, че през тази година се очаква нов албум, за което съм много ентусиазиран. Те така или иначе си дадоха много голяма почивка между Meteora и Minuites to Midnight. Цели 3-4 години. И без това казаха, че имали около 100 необработени песни, така че има достатъчно материал Нямам търпение да стане това и адски много стискам палци.
Иначе в края на месеца очаквам новият албум на Bullet for my valentine, а през февруари новият на Pillar. Ех музика, музика
Хм… От къде да започна. Ми първо да се похваля, че съм взел 98% от подписите и явно ще карам всички изпити… Уатевър. Да вървят по дяволите. Все нещо ще вържа, а ако нищо не го нарпавя, ще е нормално за мен да съм се издънил.
Днеска направих нещо, което правя много рядко, а именно гледах филм… УОУ, нали? Какво да направя. Гледането на филми отдавна не ми е страст, а като се замисля почти не гледам, тъй като гледането на филм сам вече става досадно. Та спрях се на един, който най-вероятно гледам за n-ти път. Banlieue 13 или на чист български език – „Предградие 13″.
Много готино филмче. Много екшън, фриирън и почти никаква капка любов, евала на режисьора Саундтрака е много як въпреки, че не хващам и какпа френски.
Това ме навежда да продължа с това, което слушам напоследък. Набутах освен този на „Предградие 13″ и саунтрака на „Такси 4″ Страшни песни. Обаче това да съм в неведение какви небивалици слушам, хич не ми се нрави и успях да си намеря транслатор. Чат пат кадърен е, все пак е на Google Та превеждам песнички от време на време. Може само към английски, но за мен това е перфектно.
За какво още щях да пиша…. А да. Сдобих се и с новият албум на Sweet Noise наречен The Crypt.
Най накрая на английски. За тези, който не знаят, Sweet Noise е полска група Все още не съм го преслушал по-обстойно, но сингъла им ме кефи.
А иначе се правя, че не ми пука, за каквото и да е било, и най-тъжното е, че се справям прекалено добре. Вече чувствам, че лека полека губя по-добрата част от мен. Не знам дали проблема е в това, че понякога прекалено много се контролирам. Всъщност си нямам никаква идея какви ги върша. Нито имам желание да правя нещо, нито да говоря с някой ( не, че много имат желанието да говорят с мен). Да не говорим, че искам да извия вратовете на някои хора. И ето пак, че трябва да се контролирам, за да не избухна… А да не би само не бягам от неизбежното? Въобще скапана история.
Братчеда ми даде едни съвети и аз обещах, да пробвам. Може би по-нататък, но не и сега. Не ми се занимава с глупости точно сега и не искам за пореден път да се разочаровам. Не искам и да рискувам, въпреки че никога не съм го правил. Просто не искам да правя грешки. Абе, ако четете няколко реда по-нагоря пиша, че не знам какво искам….. Нямам думи колко ми е тъпо… Ежедневието е скапано. Не наистина е прекалено. Нищичко не правя. Само отивам за 1-2 лекции и после кисна пред компютъра и гледам само 2-3 сайта, с мисълта, че може би ще има ново съдържание след 2 секунди, но това или иначе няма да стане.
Не искам да изперквам точно сега, защото съм сигурен, че ако това стане още много неща ще се объркат.
Fort Minor – Move on
Това е история, която сте чували или знаете
Всеки е в черно от глава до пети
И аз седя отзад на последната редица
И слушам как всички питат защо трябва да вървя
Дами и господа, събрали сме се днес
Да говорим за края на приятел, който си е заминал
Да говорим, как се правите, че не знаете какво да кажате
И се въртите около едни и същи думи, но все пак говорите
Смесвате се и пеете всички тези тъжни песни
Говорейки за това какво съм направил и забравяйки всички мой грешки
Казвате колко много ви липсвам сега, когато ме няма
Човек, това е депресиращо
Нека продължим
Нека продължим
Да се връщаме към живота, както светлината към мрака
Това е като ходене на въже просто продължи
Не поглеждай надолу и не прави грешна стъпка
Няма ме време, така че просто продължи
Приятели от миналото ми бършат сълзи в ръкавите си
Между хора, които никога не са ми били близки
И след като обърна гръб на всички, за да замина
Знам, че ще се върна да видя всички евентуално
Заминавам само за да пробвам нещо ново,
Защото това, с което съм свикнал, не е всичко, което мога
Просто сменям на сцената, просто гледам от друг ъгъл
Връщам се към началото
Връщам се към корените
Нека продължим
Да се връщаме към живота както светлината към мрака
Това е като ходене на въже просто продължи
Не поглеждай надолу и не прави грешна стъпка
Няма ме време, така че просто продължи
Нека продължим
Да се връщаме към живота като светлината към мрака
Това е като ходене на въже просто продължи
Не поглеждай надолу и не прави грешна стъпка
Няма ме време, така че просто продължи
Нека продължим
Нека продължим
Който разбрал – разбрал, за другите не ми се обяснява. Тая песен, горе долу описва периода, в който съм. Повечето от тези мисли минават през ума ми по няколко пъти на ден. Трябва ми промяна, но нямам сила да я направя. Или пък го няма желанието…?
Благодаря 
31 януари, 2008 в 0:08 
Написано от Владислав 
5 прочитания
Отново и отново се зарибявам наново да ги слушам. Сега дърпам ДВД-то на Live in texas. Невероятен концерт