Кога измина една година? Сякаш вчера се радвах, че блогът навършва четири години.  Въобще ужасно бързо мина времето. Толкова много неща се случиха. Имаше доста сухи периоди, но пък се радвам , че в края на миналата година с мен започнаха да пишат Бо и Съни. По-нататък може и да поканя още някой, но ще видим. Времето ще покаже.

Радвам се, че по-често публикувам гост публикации. Е вече ме мързи да питам авторите дали искат или не , но пък скоро ще направя така , че да има повече информация за тях

И доста писания се събраха… Да не повярва човек. Дано занапред пишем по-добре, а и дано до момента да се справяли, защото определено сме аматьори и за нас това е хоби. Отдушник по-скоро…

По случай рожденият ден помолих моя добър приятел Rx-Ende за един стар негов дизайн, който винаги ми е харесвал. Има какво още да пооправя, но с времето ще стане това.

Благодарим на всички, които ни четат, на феновете във фейсбук, на семействата ни и т.н. А да и на Jump.bg за супер хостинга

Tweet Добави в Svejo

В началото на тази година (то понеже беше много отдавна *рашиишшш ли*) моя домашен любимец почина

Естествено трябваше да се вземе нов и то бързо, че недай си да остана извън Интернет пространството и да изпусна някоя интересна клюка. И така за пореден път се доверих на Андрейката от Комсис (търновския клон на Jar Computers [ Който не го познава, да поправи тази грешка вбъдеще, защото е голям пич ]). И така набързо станах горд собственик на Lenovo Ideapad Z570. Процесора е i5, видеото е Nvidia (2гб) и Intel, рамта е 4гб, място има. Доволно с една дума.

Откъм игри съм много доволен. Най-вече, че след 6 години, сега мога да изиграя Metal Gear Solid 3! Също така и God of War и още няколко PS2 заглавия. Ако си фен на MGS поредицата, знаеш за каква мания говоря

Програми няма какво да хваля, защото в момента ползвам Chrome, Windows Media Player, Aptana Studio. През останалото време бозя на някоя игра А да Reason 5 работи перфектно, така че най-накрая ще мога да го човъркам, пък някой ден може да се получи някоя сносна песничка.

Единственият минус (`щото аз не съм от претенциозните) е, че надали ще си играя да го хаквам с Mac OS, както съм правил с предишната животинка.

Tweet Добави в Svejo

Фалшива бях,във твоя свят фалшив,
измислена от мрамор изкована,
мрамор твърд,студен и сив,
а под мрамора с дълбока рана…
Фалшива бях,със рана истинска,
но тази рана никой не съзря!
Под мрамора така притискана
Погуби моята душа!
Фалшива бях,за теб измислена,
че чак повярвах и сама ,
че от мрамор съм исписана,
по-твърда че съм от скала…
Но после ти длето намери
и мрамора без жал разби,
с ръка,която не трепери
остави своите следи…

Tweet Добави в Svejo

Не знам за вас, но мен ме болят рогата. Минавам през една стена, а след нея нова. Лошото е, че никъде няма врата и това е най-прекия път. Лично аз се заглеждам хората около мен. Опитвам се да ги разбера. Едно обаче не разбирам. Уж хората се учим от грешките си и тези на останалите, но все пак правим едни и същи грешки. Малцина са тези, които ще седнат спокойно на цигара и чаша кафе примерно, за да се замислят как се чувстват, какво мислят да правят и т.н.

Другото, което не мога да разбера е защо да си добър е лошо? Какъв е този свят, в които живеем? И най-вече – защо всеки си мисли, че знае всичко, а е едва в началото на своя живот? Въпроси много, а отговори още повече, но те са пречупени през призмата на всеки един от нас. Накратко – кучето си лае, керванът си върви.

Tweet Добави в Svejo

Иска ми се да напиша нещо. Ама нещо свястно, което да бъде прочетено, но за жалост напоследък осъзнавам с пълна сила , че това няма как да стане. Истината е , че всеки си знае неговото и се стреми да обсеби и другите с неговата гледна точка. Признавам си и при мен е така. Живеем във вечна война, а благодарение на всички тези технологии я водим ден и нощ. Обаче когато теглим чертата разбираме колко безсмислено е всичко. Думите са просто думи. Без действия те са въздух под налягане.

Обезсмислиха се всички хубави думички : семейство, приятели, любов, обичам те, вярност, честност, добро и зло… Списъкът е ужасно дълъг, а картинката – жалка. Но сякаш не ни пука. Продължаваме в същият дух да се надлъгваме , че си живеем живота, а сме актьори в някаква черна комедия.

Искате позитивност? За нея са нужни действия и поне малко умение да различавате кое е добро и кое не в този шибан свят.

Tweet Добави в Svejo